Единственият кмет от БКП сдаде властта без бой

Борис Николов е един от двамата ярко червени кметове, поели кормилото на местната власт на миналите избори. Колегата му от БКП (някъде в Северна България), с когото не се познават , отдавна се бил оттеглим от поста по своя воля. Бай Боре е 55-годишен, баща та две дъщери и дядо на четирима внуци. Бил е знатен строител в СССР, технически ръководител при скандално известния строителен предприемач Барбуков.

  • Сигурно говориш руски, щом си работил в Съюза, бай Боре?
  • Перфектно, по.добре от трънския.
  • Кое БКП те издигна за кмет преди четири години – на Владимир Спасов или на Чуде Георгиев?
  • На Владо Спасов. Аз трябваше да стана председател на кооперацията в селото, ама ме изиграха и ми издигнаха кандидатурата за кмет. С 93 процента ме избраха.
  • Тогава имаше ли си имиджмейкър? Кой измисли посланието:“Гласувайте за Боре, за да сте добре!“?
  • Децата го измислиха. Никакви печатни материали не съм си правил.
  • Откъде идва монархическият ти прякор Боре Царо?
  • Това си е вече наследство от прапрадядо ми. Навремето на моята баба дедо срещнал един циганин с куцо магаре и казал: „Видяхме царя“, та оттам като тръгне – стотина години има вече.
  • Защо не се кандидатира за втори мандат?
  • Защото ми дотегна вече обществената работа.
  • За всичко ли търсят кмета тукашните хора, безпокоят ли те и вкъщи?
  • Само в събота и в неделя. За всичко: кой кого бил, кой с кого се любил…
  • Вестниците писаха, че си заповядал кладничани да не плащат вода. Кой откри документа от царско време, който освобождава за 100 години селото от такса?
  • Аз го намерих, ама го скрих във Владая. Той е от 1935 година, обаче вече се навършват сто години.
  • Чак през 2035 се навършват.
  • Значи още не са се навършили, аз погрешка съм изчислил. Ние сме тука вододайна зона и водопровода сами сме си го правили. Срещам я тая от ВиК – Перник, дето събира парите за водата и й казвам:“Докато аз съм кмет, да те не виждам в селото, защото ще те застрелям насред площада!“ И прокурорът ме вика за тая работа.
  • Уважават ли те кладничани, канят ли те по сватби, по кръщавки?
  • Аз, откакто съм кмет, не сме направили нито една сватба в селото, кой да те кани? Все бегат – кой по София, кой по Перник. Там подписват и там си правят сватбите.
  • Според теб коя е най-голямата ти заслуга, с какво ще влезеш в историята на Кладница?
  • С много неща, но най-големият плюс е, че сега има автобус през час за София.
  • Ама това е съвсем отскоро и доколкото знам, е по инициатива на Столичната община.
  • Колко пъти съм ходил аз по Столичната община заедно с колегата Гошо от Рударци. Не сте към София, та не сте към София. Помогнаха ни там едни други хора, по физиономии ги познавам, но имената им не знам. Най-много ми помогна президентът на фирмата, която праща микробусчетата. Дойде и ме намери в ресторанта.
  • Чух една много лоша приказка по твой адрес: Боре изкара най-дългата отпуска – четири години.
  • Тия са едни мои приятели, които, като ме срещнат, все ме бъзгат: хайде бе, кога ще ти свърши отпуската?

Интервю на: АСЯ ГРЪНЧАРОВА

в.“168 часа“ – 29.10.1999 г.