Прабаба ми по майчина линия Клеопатра Христова (снимката горе в средата) е била съпруга на Яким Христов, служител в първата българска железница Русе – Варна. Неговият баща Христо Николов е бил свещеник, както се вижда на снимката вляво горе. Клеопатра останала млада вдовица с три деца – две момчета и едно момиче – моята баба Лидия (снимката горе вдясно). Преселили се от Русе в София. Синът Павел станал офицер на Него Величество, а брат му Живко – съдия. Като се погрижила за момчетата, прабаба Клеопатра тръгнала с дъщеря си Лидия към Европа, за да търси университет за нея. Записала я студентка по стоматология във френския град Нанси. След като приключила със следването г-ца Л. Христова се завърнала в България и не след дълго се запознала с инж. Георги Коняров (моя дядо, на снимката е с лула), за когото се омъжила.

Георги Захариев Коняров е от Пловдив, син на съдия. Майка му Ангелина починала млада. Бащата изпратил двамата си синове да учат в чужбина – Георги в Минната академия в град Фрайберг (Германия), а Петър – да следва медицина в Русия.

Лидия и Георги Конярови заживели в Перник, където дядо ми постъпил на работа като инженер в каменовъглената мина. Там през 1916 г. се родил синът им Павел. Осем години по-късно се ражда дъщеря им Магдалена, моята майка, но в Бургас, където дядо ми вече работел като минен инженер. Баба ми (снимката в средата, с малкото дете) отворила зъболекарски кабинет. Семейството си купило красива къща със стенописи близо до морската градина. Следва връщане в Перник, където инж. Коняров бил назначен за главен директор на мината. През време на неговото управление (1925 -1932) селището преживява небивал разцвет. Построени са жилища за работниците и инженерите (някои от тях чужденци), почивна станция на Витоша за пернишките деца, електроцентрала, обществена баня, детски ясли. Тогава е изградена и облицованата с мрамор минната дирекция в центъра, която и днес е една от местните архитектурни забележителности. Баба ми пожертвала професията си, защото дядо Георги смятал за недопустимо съпругата на директора да взима пари за зъболечение от миньорите и служителите.

Вуйчо ми Павел Коняров и майка ми Магдалена – на снимката вляво, като деца.

Майка ми се омъжва (на 20 години) за д-р Кирил Грънчаров, рентгенолог(двамата с майка ми са на снимката по-горе вдясно). В неговия род също има най-малко двама дядовци свещеници. Баща му Спас Грънчаров е завършил химия в Лозана, Швейцария и е преподавал във Втора мъжка гимназия. Дядо Спас (офицерът с бялата униформа) и съпругата му, моята баба Александра, почиват млади и оставят четирима сираци, от които най-големият е баща ми.

На Магдалена и Кирил Грънчарови се раждат три дъщери – сестрите ми Мира, Лада и аз (снимката на трите деца, аз съм в средата). Мира е журналистка (мъжът й д-р Симеон Радев беше биолог, почина в началото на 2016 г.), Лада е художничка (омъжи се за англичанина Лесли Хоър и живее близо до град Рединг, вече вдовица), а за себе си съм разказала подробно в страница „За мен“.

Разклоненията в рода ни продължават дъщерята на сестра ми Мира – Анна Радева – Цветкова, също журналистка и моят син Александър Коцев. За него естествено, ще разкажа малко повече. Баща му Александър Коцев „старши“, Бог да го прости, почина трагично на 35-годишна възраст. Беше изключително весел и добър, приятелите му го обичаха и всички го знаеха като Йори, героя от „Мечо Пух“. Майката на Йори – Сирануш Маджерян беше чистокръвна арменка, учила в арменското училище и Френския колеж в Пловдив (детето в средата на семейната снимка вероятно е Сирануш – галено Ануш). Бащата на Йори пък беше завършил Италианското училище в София, където е бил съученик с Валери Меворах (по-късно Петров).

След като завърши Софийския университет „Св. Климент Охридски“ синът ми Александър Коцев направи успешна преподавателска и научна кариера в Геолого-географския факултет. На 32 години вече беше доцент доктор в областта но географските информационни системи, записа в биографията си и престижното „стипендиант на Фулбрайт“. През 2012 г. се яви на конкурс за позиция в научния център на Европейската комисия JRC, намиращ се в Северна Италия. Спечели го и оттогава живее със семейството си там. Съпругата му Бони също работи в JRC като експерт по информационни технологии и електронни медии. Когато заминаха, синът им Филип (2010), беше на две и половина години, а брат му Даниел (2013) се роди в град Варезе, Ломбардия.

Това сме ние. Като семействата на хиляди наши сънародници – една част тука, друга в чужбина, но все българи, които редовно се срещат в София, за да бъдат заедно.