Ася Грънчарова

Името Карлуково е станало нарицателно за лудница, защото това е един от тъжните адреси в България, събрали психично разстроени хора. Но Карлуково е и голямо живописно село на 3 км от жп гарата със същото название. Клиниката, ако може да се нарече така въпросният мизерен дом за умопобъркани, е в Искърското дефиле, до железницата, а селото – на високото варовиково плато. Емблема на остатъчния комунизъм – като че ли подобно определение най подхожда на населеното място със затихващи стопански функции Карлуково, разположено на стотина километра от София, оттатък Балкана.

Местната власт е в ръцете на БСП-то

Синята идея, уви, все още не е намерила благодатна почва в Карлуково. На избори урните тотално почервеняват отвътре. 45-те „победни“ години са предизвикали трайни деформации в съзнанието на хората. Мнозина от старите с носталгия си спомнят за времето, когато е можело безнаказано да се отмъкне нещо от ТКЗС-то, а младите в най-добрия случай само са чували, че преди 9 септември в този край са процъфтявали биволарството и лозарството, заличени като поминък от някой последовател на Мичурин.

Липсата на работа основна причина селото да се обезлюди. Каменната кариера, заведението за душевно болни и неколкото длъжности в кметството , пощата и читалището, да си даскал, ветеринар или магазинер са скромните възможности за прехрана в Карлуково. Освен частното земеделие и животновъдството, които не привличат неудържимо трудоспособното население. Чудесни плодородни ниви пустеят необработени, но това не пречи на мърморковците да се оплакват от скъпотия, безработица и т. нар. социално слаби да чакат прословутите екюта.

Улиците в Карлуково са широки и асфалтирани, но вече са нащърбени и с дупки. Бащата на бившия партиен първенец Пеко Таков някога бил стрелочник на тукашната гара и това е давало повод за особена гордост на местните другари. „Пресичайте само на определените за пешеходци места“, предупреждава яркочервена табела на площада, през който я минат, я не два-три автомобила на час. Сред мъдростите по стени и дувари е ул.“Детска песен“. Старите къщи и стопански постройки  от плет и кал, с покриви и огради от сиви каменни плочи свидетелстват за годините на трудолюбие и изобилие преди пагубната колективизация по съветски образец. Новото строителство е скучно и безлично.

Камбаната на черквата бие само на умряло

Възстановената с лични средства на родолюбивия карлуковец Атанас Тончев черква „Света Троица“ има единствената мрачна функция да известява съселяните му, че някой се е преселил в отвъдното. А това се случва твърде често, защото жителите на Карлуково се топят. В масивната сграда на основното училище „Христо Ботев“ отекват единични детски гласчета. Нито сватби, нито кръщенета събират под покрива на храма богомолци. Дори на големите християнски празници дверите му остават заключени. Няма поп, понеже трябват пари за заплатата му, пък и с толкова малко поводи за допълнително възнаграждение мястото не е привлекателно за Божи служител.

Когато някой се зажени, предпочита да почерпи в близкото градче Луковит. Веселбата започва в къщата на булката (или младоженеца) в Карлуково, след което колоната от накичени с джувки и китки автомобили, с натиснати клаксони обикаля селото. На последната сватба щастливата двойка остана невидима за любопитните, защото направи своя тур за овации в мощен джип с тъмни стъкла, явно предоставен за тържествения ден от приятелче борче (в автопарка на селото не фигурира подобно луксозно возило).

Джипси оркестър оглася ресторанта

В петък, събота и на всеки празник в селската кръчма тъмнокожи музиканти и певица кипват кръвта на клиентите. Репертоарът е много богат: от нашумялата преди сгромолясването на родния ни футбол на световното в Париж „Зума има тежката дума“, през пълната палитра от попфолк парчета и кючеци до „Тих бял Дунав се вълнува“, изпълнен от оркестъра и изигран от оркестъра и изигран между масите като право хоро. До малките часове по микрофона валят поздравления в стил: „За Марин Пачката и неговата компания“ – „Бял мерцедес ме преследва в живота“…

Докато бялото население на Карлуково необратимо застарява, циганският етнос се размножава сякаш чрез делене. Това личи особено на събори и в местните заведения: „Джипси Куин“ на предприемчивата Райка (също мургава гражданка), в дискотеката-градина срещу гробището и в централния ресторант. Навсякъде бледоликите са видимо в малцинство и обикновено не те дават тон на купона, веселят се някак стеснително, за сметка на ромите, които при първа възможност рипват за кючек. Многобройните им дечурлига също не чакат покана, за да разкършат снага. Ако броят им не се увеличаваше с такова темпо, ако от дворовете не изчезваха кокошки и инвентар и ако наскоро някой не беше отмъкнал парче от водопроводната тръба, в резултат на което чешмите пресъхнаха, карлуковските цигани са симпатични чешити и придават колорит на селото.

Читалището вече се казва „Дико Илиев“

Една събота, през най-големите летни горещини, духова музика гръмна на централния площад. Поводът – събор, на който прекръстиха народното читалище на името на Дико Илиев. Дотогава местното културно средище имаше за патрон ятака Лало Христов, при положение, че популярният композитор е родом от селото. Тържеството за преименуването беше организирано по всички правила на комунистическия ритуал: с наредени на трибуна големци и безкрайни отегчителни речи под палещото слънце. Единствено дъщерята на автора на мелодичните хора каза вълнуващи думи за живота му. Някак мимоходом и срамежливо се намекна от ораторите, че комунистите дълги години са мачкали Дико Илиев и едва в край на битието си той е получил признание. Депутатът от БСП Янаки Стоилов използва случая, за да клъвне в популисткото си слово днешното правителство за социалната му политика. Сред официалните лица за съжаление нямаше високопоставен представител на СДС – да му припомни с пет приказки кой докара страната дотук. Накрая измъчените от жегата и официалната част карлуковци извиха дълго хоро. Стрини с шамии и пийнали стопани подскачаха редом с напети моми в чорапогащи с 20 процента ликра и обувки кокили, които вещаят изкълчени глезени.

Повече от 15 казана варят домашна ракия

Един обществен и над дузина недотам легитимни казани варят ракия в селото. Освен сливи местните производители на домашен твърд алкохол използват като суровина ябълки, джанки, круши, черници. Грозде вече се намира само по асмите. Карлуковският кулинарен специалитет се нарича „кебапе“ – тънки наденички, приготвени от ярешко месо, които издават неповторим звук и аромат, положени върху скарата. Козите и магаретата са най-често отглежданите домашни животни, следвани от овце, прасета, тук-таме по някоя крава или кон, пернати. Плюс задължителните за всеки двор кучета пазачи и котки борци срещу плъхове и полски мишки.

Фурната вади хляб всяка вечер след 22 часа

Топли бели самуни срещу 250 лева пуска фурната всяка вечер. Съдържателят на мелницата, ресторанта и пекарната е един и същи човек, спечелил правото да държи и хляба, и ножа на търг. Тъмният му тен и вкусът към огнените ритми подсещат към коя етническа група се числи бай Стоян, но цяло село признава, че е работлив, находчив, разбира от бизнес и не взима пари от посетителите за музиката в кръчмата. Неуморен е на дансинга със своята госпожа и в разгара на черпнята се провиква „Дами канят!“

В магазина на мегдана освен за олио, захар, кибрит и други стоки от първа необходимост се ходи с цел социални контакти. На витрината залепват съобщения, например че се разрешава сечене на дърва за огрев, написано върху опакото на фотопортрет на другаря Станко Тодоров. В частния мини маркет разнообразието по лавиците е много по-голямо и се намират дори деликатеси от сорта на пушени пуешки бутчета. Когато има събор обаче, нито в държавние, нито в частния търговски обект се сещат да изстудят три-четири каси бира за десетките си жадни клиенти.

Пещерният дом пустее и грозно се руши

Местните забележителности са пещерите. Не са необходими специална екипировка и умения, за да бъде разгледана и прекосена от любителите на природни феномени Проходня, защото е напълно безопасна. Навремето величественият естествен тунел във варовика е използван за декор от българското игрално кино. Темната дупка обаче е достъпна само за спелеолози.

Кацналият над Искъра Пещерен дом, от който се вижда единият вход на Проходня, днес представлява печална гледка: запустял, с обърнат от вятъра ламаринен покрив и табела, предупреждаваща, че базата е затворена. Пазачът снизходително разрешава на младежи алпинисти да пренощуват в хижата с емблема прилеп, стига да си носят спални чували, тъй като иначе няма върху какво да легнат. От терасата на дома, като от хеликоптер, се открива панорамен изглед към дефилето, железницата и психоболницата, с която повечето пора несправедливо свързват името Карлуково. И кротките, и агресивните обитатели на заведението са далеч от проблемите на прехода от комунизъм към демокрация и пазарна икономика, който не е бурен по тези земи.

в.“Демокрация“ – 22.11.1998