Все по-трудно става да поканиш гости у дома, ама да подбереш такива, които са единомишленици и няма да се дразнят взаимно от коментарите си. Ето какво става. Единият е костовист, другият – някога работил за НДСВ и все още верен на царя, двама са твърди привърженици на ГЕРБ, трима категорично подкрепят „Продължаваме промяната“, а за капак има и близка приятелка – кумица на Стефан Софиянски. Домакинята пък неотклонно стои зад „Демократична България“. Тази конфигурация е като буре с барут, ако се заговори за политика. Трябва да поставиш изрично условие никой да не отваря дума за власт, опозиция, избори, лидери, партии и коалиции, защото ще стане страшно. Да, ама за какво да се говори – за цените на краставиците и яйцата, на тока и парното, за децата и внуците или домашните любимци? Не е интересно. Поне на мен никак не ми е.

Как да не говориш за безобразната външна политика на България, с която станахме за срам пред демократичния свят, без да си кажеш мнението кой е отговорен за това. Как да не обсъждаш скандалите в съдебната система, обвиненията в корупция, кой според теб е виновен и кой невинен. Не може да не коментираш става ли Бойко Рашков за депутат или не, винаги ли Тома Биков е бил такъв горещ привърженик на Бойко Борисов, какво дири Софиянски при русофила Янев, защо Симеон Сакскобургготски се снима с отвратителната Митрофанова и руския поп, Асен Василев добре ли направи като ни напомпа пенсиите, къде е Костов да ни избави от този провокиран хаос и анархия.

Ние, десните, откакто се разпадна СДС и в следващите години, така сме се разделили, така скачаме едни срещу други, че не знам дали е възможно  отново да се съберем. А от цялата ситуация доволно потриват ръце президентът ви (аз нямам президент), оня отблъскващ льотчик, който е готов всеки момент да ни поднесе на Кремъл на тепсия. Най му е драго да назначава служебни правителства едно подир друго и в настъпилото безвремие без парламент да работи ту подмолно, ту нагло и открито срещу членството ни в Европейския съюз и НАТО. Много доволни са от нашето роене и разните там Копейкин, Нинова, Янев, Карадайъ и техните червени и  пишман симпатизанти.

На мен обаче категорично не ми се събира с приятели, които ще ми кажат колко добре ми се е получило задушеното с манатарки и ще ми поискат рецептата за ореховата торта. Съвсем друго ме вълнува, тревожи и държи будна нощем, искам някой да ми даде кураж или поне да го почувствам загрижен колкото мен, а не да ми похвали домашния десерт. Не желая да си мълчим тактично за основните събития, да заобикаляме злободневните теми, за да не се изпокараме.

Поне за войната в Украйна всичките по-горе изброени (между другото, не си ги измислям, имам предвид конкретни хора) са на едно мнение, а пък ако някой е на друго – просто няма място сред нас. И добре стана, че след 24 февруари 2022 разчистихме баласта, или поне аз го направих, сред приятелите и познатите си. Достатъчно е някой да ми каже, не че защитава Русия, това е премного, а че уж е за неутралитет и това е последната ни среща. Крайна съм била. Точно така. По-крайна от крайните. Защото става дума нашата България днес  да не стане тяхната България утре.

Ася Грънчарова

20.03.2021