Мариана Иванчева, Мариана Георгиева и Мария Стефанова са три очарователни VIP-служителки в администрацията на държавата. Те са секретарки съответно на председателите на Върховния касационен, на Конституционния и на Върховния административен съд.

Г-ца Мариана Иванчева е виртуоз в свързването по телефона на шефа си Иван Григоров – понякога едновременно с районния съд в град Бяла, с водещия от Дарик радио и с директора на Националния институт на правосъдието. Само тя може за пет минути да открие и предостави на шефа си решение на пленума на ВКС от 2002 г., искане до КС от 2003 или протокол от общото събрание на наказателната колегия от 2004. Координира безпогрешно ангажиментите на съдия № 1, винаги е в бойна готовност да съобщи на шофьора му от НСО Румен да го чака на входа на Съдебната палата или другаде, всеки ден приема куп пликове и разпраща още толкова писма. Компютърът, факсът и ксероксът понякога загряват от напрежение, но не и Мариана. „По най-бързия начин“ е една от любимите фрази на Иван Григоров и секретарката му много добре знае какво означава това. По правило неговите заповеди трябва да се изпълняват с максимална скорост. Плюс всичко останало Мариана Иванчева подготвя отговорите на молбите и жарбите от десетки граждани, които най-често не са наясно с правомощията на председателя на ВКС и се обръщат към него вместо към адвоката си. По общо мнение на съдиите и служителите във Върховния касационен съд момичето с буйните къдрави коси и променящи цвета си очи – ту сини ту зелени, се справя отлично на длъжността „дясна ръка на председателя“. Самият той не крие колко я цени и разчита на нея. Винаги в елегантен костюм и с обувки на висок ток, учтива и коректна, Мариана озарява с присъствието си ВКС от 13 години.

Със същия стаж може да се похвали Мариана Георгиева, само че пред кабинета на конституционен съдия № 1. Сигурно се чувства уютно там, понеже, както самата тя признава, досега не е имала строг шеф, включително сегашния – Неделчо Беронов. По думите й той е изключително подреден човек, който без да се натрапва, държи на реда и не отлага поети ангажименти. Според тази Мариана най-трудно в работата й е да убеждава някои хора, че не тя е шефът. И съответно да ги накара да проумеят, че много неща зависят от нея, но не тя взима решенията. Трябва да угодиш на всички, за да не гледаш намръщени физиономии, е философията на г-жа Георгиева, която е завършила философски факултет. И друга мисия има тя по неволя – да обяснява до безкрай, че да заведеш дело съвсем не означава, че ще го спечелиш. Въпрос на народопсихология, усмихва се Мариана Г.

Задължително на „ви“ с достолепните 12 конституционни съдии, секретарката на Неделчо Беронов е любезна (без излишни превземки) с всички, прекрачили прага на кабинета. Чувството за хумор никога не я напуска и прави деня й по-лек. Малка рамка със снимки на двете й пораснали дъщери и сребърен несесер със символа на Темида – спомен от покойния председател на КС Христо Данов, са единствените украшения върху бюрото на Мариана Георгиева. Какво прави след работа ли? Посвещава се на семейството и приятелите си, но когато не е на репетиция, защото артистичната й натура е намерила реализация във фолклорния хор „Елица“.

Мария Стефанова от осем години е секретарка на председателя на Върховния административен съд. Константин Пенчев е вторият й шеф след Владислав Славов, който стана конституционен съдия. Петдесет минути в компанията на тънката висока Мария  са достатъчни, за да се убедиш, че е момиче с характер и че много съвестно си върши работата. Г-ца Стефанова е завършила семестриално българска филология в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“  и същевременно е V курс студентка в ЮЗУ „Н. Рилски“ – Благоевград. Разбира се, специалността е „Право“. Рядко ми се случва в делничен ден да безделнича, признава Мария от ВАС. На въпроса колко телефонни разговора провежда на ден отговаря: „Стотина, плюс-минус сто“…

За Константин Пенчев казва, че е строг в приемлива степен, защото все пак ръководи сериозна държавна институция. И продължава: „Шефът ми се държи с подчинените си доста нетипично на началник с неговия ранг – изключително непосредствено и естествено, няма и следа от превъзходство на служебното му положение. Не знам защо някои „големи клечки“ си мислят, че ако се усмихнат или пуснат шега пред подчинените си, ще „олекнат“. Е…за щастие, г-н Пенчев не е възприел тази погрешна философия, така че работата  и общуването с него е истинско удоволствие“.

Една от причините Мария да идва всяка сутрин в добро настроение в съда е мисълта за ведрата атмосфера и разбирателството с шефа. Вярва, че и другите му подчинени го възприемат по същия начин. Работата със спокойни и приветливи хора, които при това са и джентълмени, винаги е приятна и плодотворна, обобщава Мария Стефанова. Съдиите се обръщат към нея на „ти“, а тя към тях – на „ви“, защото си дама сметка за служебната йерархия. Дребни сувенири от приятели освежават работното й място. В бюрото си държи и таблетки срещу главоболие – понякога умората си казва думата. Кино, театър, телевизия, ходене на гости или хубава книга (в зависимост от настроението , компанията, културния афиш и „финансовото здраве“) запълват вечерите на неомъжената засега секретарка на Константин Пенчев.

Три представителни и интелигентни момичета скромно вършат своята отговорна и вдигаща адреналина работа във ВКС, ВАС и КС. Мариана 1, Мариана 2 и Мария са напълно готови за влизането ни в Европейския съюз. Само че това не го пише никъде в докладите за напредъка на България по пътя към ЕС. А то също е важно.

Ася Грънчарова – сп.“Общество и право“ 9-10/2005