Ася Грънчарова

Ситуацията в националното радио продължава да е тема с постоянно присъствие в медиите. Един въпрос обаче елегантно се заобикаля и вече е на път да бъде забравен: кой отне думата на БНР 12 минути преди полунощ на 19 срещу 20 март? Не, не кой сряза кабелите, а кой му показа шахтата между „Драган Цанков“ и телевизионната кула, където трябва да бръкне, за да прекъсне сигнала, кой му поръча мръсната среднощна работа и какво му обеща срещу това гнусно дело. Разбрахме, че трима криминално проявени типове са оставили тогава Република България без химн в ефира и час и половина без звук честотата 103.6 на БНР. Но това трио не ни интересува, пионките в голямата игра са без значение.

18 дена минаха от безпрецедентното престъпление. То съвсем не е рутинен хулигански акт, стана ясно от коментара на специалиста – изпълнителния директор на радиото Пламен Костов. Въпросните тънки кабели не били атрактивни за крадците, понеже се изкупували на ниска цена. Тогава значи става дума за предумишлено посегателство върху обект, свързан с националната ни сигурност. Но обществото не разбра кой всъщност си позволи тази нечувана наглост. Толкова ли не се намери законен начин тримата „герои“ да бъдат принудени да изплюят камъчето: накара ме този, обеща да ми плати толкова?

В помощ на разследващите органи ще напомним, че инцидентът стана в навечерието на обявеното от радиожурналистите гражданско неподчинение и часове п реди нахлуването в студиото на отстранена от микрофон водеща. Политическите контури на протеста вече са съвсем ясни. Не е зле да се има предвид, че ако  през март 2001 злосторниците и техните подбудители причиниха само една безсънна нощ на ръководството на БНР и дежурните от СДВР, утре подобен акт може да струва скъпо на България. Още повече, когато чергата на запад от нас тлее.

в. „Демокрация“ – 6.04.2001