Животът е лош хазаин за мен, но не сломи духа ми

Доайенът на 39-ото народно събрание Светослав Лучников утре навършва 80 години. Репортер на „Демокрация“ го откри в болницата „Лозенец“, където е на лечение. Политикът публицист бе любезен да отговори на няколко въпроса по телефона.

  • Господин Лучников, в какво състояние на духа ви сварва този юбилей?
  • Аз съм винаги с висок дух , не го губя и сега.
  • Макар че животът не ви е поднасял много приятни изненади…
  • Животът за мен е много, много лош хазаин. Обаче въпреки това не успя да сломи духа ми.
  • Ако трябва да направите телеграфна равносметка на изминалите години, на какви етапи бихте ги разделили?
  • Завърших русенската мъжка гимназия. Тогава минавах за човек с леви убеждения, защото бях против личния режим на Борис III и се борех за възстановяване на Търновската конституция. По този начин продължих до 9 септември, когато, полъган, даже подкрепих народната власт. До момента, в който разбрах, че тя е всъщност едно прикритие на комунистическата диктатура. И затова се обявих решително против ОФ-то, както обичам да казвам и сега – дори преди Гемето. Веднага след завършването на университета бях поканен за асистент, но след две години и половина бях уволнен поради политическа непригодност. Така завърши първият период, когато животът ми следваше една линия която ми харесваше.
  • Кога започна да не ви харесва начинът, по който живеете?
  • Моето убежище беше Народната библиотека, където прекарвах всеки свободен миг. И понеже там постъпваше почти всичко важно, което излизаше на запад, бях в течение на световния културен живот. По онова време пишех разни неща, които видяха бял свят след 1989. Но преди това даже не правех опит да ги публикувам, защото бяха в явно противоречие с тогавашната официална литературна линия.
  • Остана да проследите „демократичния“ си период.
  • От самото начало взех участие в установяването на новия демократичен ред в страната. Бях министър на правосъдието и вицепремиер в правителството на Филип Димитров. Аз високо ценя участието си в този кабинет и смятам, че той е малко неправилно оценен от нашата общественост, защото той извърши трайни промени в живота ни. Оттогава именно в България задуха демократически въздух. Оттогава аз непрекъснато съм в политиката като народен представител, участвам в обществения живот като публицист, написах извънредно много статии.
  • Съхранихте ли своя оптимизъм?
  • Въпреки че претърпяхме жестоки поражения през 2001, аз съм оптимист. Смятам, че СДС ще продължи да бъде основна опора за надеждите на българския народ. Затова е необходимо СДС да се да се отърси, да пропъди от себе си и последните остатъци от пората, които го компрометират, и трябва да укрепи редиците си. До следващите избори има достатъчно време, за да може СДС отново да застане начело на българската десница.
  • От висотата на вашите 80 лета какво е посланието ви към лидерите на СДС и седесарите?
  • Лидерите на СДС да бъдат самокритични към грешките, които извършиха, а към всички седесари – да не забравят, че освен СДС друга опора нямат. Да не забравят, че тъкмо хората, които компрометираха СДС с нечестиви дела и лично обогатяване, излязоха от партията, за да я атакуват. Затова седесарите да не се поддават на техните внушения. Нека хората да бъдат сигурни, че СДС ще намери сили да се възобнови.
  • Кога ще ви видим отново в парламента, живот и здраве?
  • Още десетина дни сигурно ще трябва да остана тук, понеже се налага едно по-сериозно лечение на краката ми. То няма нищо общо с моето основно заболяване, от което бях опериран преди две години. Но трябва да се лекувам, защото иначе мога да загубя крака си.
  • По какъв начин ще отпразнувате своя юбилей, макар че не сте в най-добра форма?
  • (Смее се.) Който се обади или дойде, ще бъде добре дошъл. Но това ще е съвсем скромно болнично честване. Такова, каквото го е отредила съдбата.
  • „Демокрация“ в аванс ви честити рождения ден и ви пожелава здраве.
  • Благодаря. Много съжалявам, че тук ми липсва компютърът, за да ви изпратя по e-mail една статия. Всичко добро на цялата редакция.

в.“Демокрация“ – 2.02.2002