С ЕЛЕНА КОСТОВА – председател на фондация „Бъдеще за България“, разговаря Ася ГРЪНЧАРОВА

Ние, възрастните, всичко забраняваме на децата, като мислим, че така ще ги съхраним, казва Елена Костова. По нейни наблюдения след нещастния случай пред дискотека „Индиго“ се взимат емоционални, а не разумни решения, защото родителите са уплашени. Според нея това е много опасно. Откакто е станала трагедията със седемте деца, кандилото в къщата на сем. Костови гори непрекъснато. Експремиерът Иван Костов познавал едно от загиналите момиченца и е много натъжен.

  • Коя емоционална реакция на възрастните не одобрявате, госпожо Костова?
  • Веднага всички са готови да се гласуват някакви закони, да се спрат децата да ходят някъде, да им се забрани. Дори чух един журналист да повдига въпроса за вечерен час. Аз смятам, че в този дебат трябва да участват преди всичко децата. Много е важно те да поемат своята отговорност.Никой да не си въобразява, че децата са безотговорни. Аз ви благодаря, че ме потърсихте, защото ние във фондацията пет години работим и знаете, че нашите програми са изключително свързани с деца.
  • Предимно в неравностойно социално положение, нали?
  • Не само. Ние сме организирали много мащабни прояви и аз искам да кажа как ние пазим децата.
  • Колко малчугани и юноши сте събирали най-много на вашите събития?
  • Имало е пет хиляди, десет хиляди. Всяка година организираме детския фестивал „Златният петел“ съвместно с „Българска песен“ и Национален граждански форум „Българка“ (във Велико Търново, преди беше в Стара Загора). Там се събират страшно много деца, но винаги ни съдейства общината. Раздали сме почти 300 хиляди шоколадови яйца, семейни пакети, а знаете, като се раздава нещо на деца, какво става. Водили сме на летни лагери по 400-500 ученици. Много е важно този, който иска да направи нещо с деца, да е изключително внимателен при самата организация и да търси съдействие отвсякъде. На нас никога не са ни отказвали помощ.
  • Кои органи са ви помагали, за да опазите децата?
  • Органите на вътрешния ред. Търсили сме също младежкия Червен кръст, канили сме студенти да ни помагат, различни организации, които работят с деца, кметовете на общините са ни оказвали съдействие. Обръщали сме се към пожарната, към лекари. За всички наши прояви сме се подсигурявали предварително. Винаги е имало линейка с медицински персонал. Винаги сме канили служител на противопожарната охрана да огледа, да присъства по време на събитието. Защото понякога при включване на уредби не са добри контактите. Всичко може да стане.
  • Полицията сигурно също ви съдейства?
  • Задължително. Ние работим вече пета година заедно и аз мисля, че това беше един модел на сътрудничество между полицията и неправителствена организация. Изпълняваме с тях една голяма програма за съвместна борба срещу наркотиците. Също така работим с детския затвор в Бойчиновци, където много ни съдействат Министерството на правосъдието, Министерството на науката и образованието, социалното министерство, детската педагогическа стая. Но полицията трябва да бъде уведомена, когато ще се събират много деца на едно място.
  • Но органите на МВР би трябвало да знаят, че всеки петък в тази дискотека идват повече от хиляда деца?
  • Аз мисля, че организаторите не са и очаквали, че толкова деца ще се струпат наведнъж. Ако те са искали да се получи такова масово мероприятие, не вярвам, че няма да се обърнат към общината или към училищата. Ние в такива случаи сме търсили регионалните инспекторати на МОН. За мен е пагубно деца под 16 години да бъдат без придружител. Вие знаете, че има една наредба на Министерство на просветата, която гласи, че там, където участват деца, на 10 от тях трябва да се пада по един ръководител или родител. Ние стриктно я спазваме.
  • Не, не знам, че има такава наредба, и смятам, че тя въобще не е популярна днес.
  • Тя трябва да стане популярна. Ето сега се отдава такава възможност да се разяснят всички тези неща. Не може да организираш деца под 16 години без да има надзор над тях.
  • Към две хиляди тийнейджъри са се събирали всеки петък в „Индиго“. Този път са дошли повече деца, но нещастието е можело да се случи и преди.
  • За съжаление този петък се случи. И аз не мисля, че ние трябва винаги да чакаме да се случи, за да предприемем наистина нещо, за да запазим децата. Не бива да им забраняваме да се веселят. Мен са ме питали навремето глезотия ли е едно дете да поиска шоколад или сладолед. На което аз много остро съм реагирала, защото никъде по света това не е глезотия. Всяко дете е дете, независимо къде живее то. Както и не е глезотия да се весели. Но в колко часа, къде, как ще се организира това увеселение, вече трябва да се прецени.
  • Казахте, че на децата трябва да се гледа като на отговорни малки граждани. По какъв начин да се чуе и тяхното мнение?
  • В много от градовете са създадени детски парламенти – във Велико Търново, в Стара Загора, в Сатовча. Нека възрастните да поискат тяхното становище. Нека в медиите да се открие една дискусия за нещата, които се случват, и ще видите колко рационални са децата.
  • Родителите са много изплашени от инцидента. След като сте против забраните, какво бихте им препоръчали?
  • Родителите, така както аз и вие, разбира се, че сме много изплашени от това нещастие. Но аз вярвам, че всеки родител, когато знае, че праща детето си някъде, където то няма да бъде застрашено, няма да му забрани да участва.
  • Не ви се струва опасно при тази престъпност 12-13-годишни момиченца да прекосяват сами целия град по тъмно на връщане от дискотека например?
  • Това е опасно. Доколкото разбрах, „Индиго“ вече никога няма да бъде дискотека. Според мен председателят на Държавната агенция за младежта и спорта г-н Иванов е прав, че тя трябва да бъде затворена завинаги, защото там загинаха седем деца.
  • Но другаде ще има дискотеки и рискът за децата и младежите остава.
  • Просто те трябва да бъдат обезопасени, да няма алкохол и цигари.
  • …и наркотици.
  • Разбира се. И това не бива да го премълчаваме. Защото този бум на наркоманията не е само пред училищата и по улиците. А там, където се организират подобни масови прояви, просто самата община, хората, които отговарят за тези места, трябва да вземат мерки. Аз останах с впечатлението, че сега всеки иска да се отдръпне, защото заведението било собственост на еди кои си. Няма значение на кого е, там отиват деца.
  • По една телевизия съобщиха, че нито една столична дискотека не е спазила разпореждането след трагедията да затвори в полунощ. Този факт на какви мисли ви навежда?
  • Нашето общество е много болно. Агресията, която се шири, се пренася от възрастните към децата. И нека не мислим, че ние не носим вина. Ние всички заедно сме виновни за това, което се случи. Всичките вкупом!
  • Не е ли все пак най-отговорно семейството, не стана ли прекалено либерален режимът на децата?
  • Съгласна съм, че семейството е най-отговорно. Самото възпитание вкъщи. В нашето общество като че ли злото, омразата и непримиримостта към друг взеха превес, а децата трябва да се учат на добро. Трябва да започне един дебат в обществото за доброто. Ние например издадохме учебник по вероучение съвместно с фондация „Св. Седмочисленици“. Знаете колко храмове построихме. В момента изграждаме православен учебен център, в който ще има иконописна школа, ще се учат църковни песнопения, децата ще творят. Преди всичко те трябва да научат десетте Божии заповеди – това е нашият морален кодекс.
  • Повечето от тях едва ли знаят молитвата „Отче наш“.
  • Не я знаят и не са виновни за това. Те гледат филми, наситени с насилие. А ние, възрастните, винаги искаме да се презастраховаме, като им забраним нещо.
  • Това понякога има обратен ефект.
  • Не само обратен, ефектът е пагубен.Трябва да имаме повече доверие в децата и да им помагаме, за да могат да играят, да се веселят, да танцуват.
  • Смъртта на седемте деца не само направи нещастни техните семейства и близки, но помрачи Христовите празници на всички българи.
  • Аз съм дълбоко потресена от този случай като всяка майка. Изказвам моите искрени съболезнования на тези родители, защото знам, че да загубиш детето си – това не се преживява.И въпреки всичко им пожелавам сили, за да надмогнат трагедията и да знаят, че винаги животът е по-силен от смъртта.                                                                                                                                                                                                                    в. Демокрация“ – 27.12.2001