След принудителен 24-часов престой в Москва поради установена преди излитането повреда в самолета снощи делегацията от депутати във ВНС благополучно се завърна от Вилнюс. Потресени от видяното и чутото – така могат да се определят впечатленията на шестимата пратеници на българския парламент, представители на всички големи политически сили във ВНС освен БСП. Особено развълнувани бяха г-жа Ира Антонова и д-р Матушка Аврамова. Въпреки умората от пътуването и силните емоции всички членове на делегацията се съгласиха да кажат по няколко думи за в.“Демокрация“.

Доц. Атанас Узунов (БЗНС): „Демокрацията в Литва минава през окопи, бранят я младежи с голи ръце. Но те ще я защитят, защото нямат алтернатива“.

Матушка Аврамова (АСО независимо от БСП): „Какво ли не съм виждала през моята 15-годишна лекарска практика, но бях разтърсена от жестокостта, проявена в Литва. В очите на хората, заснети на видеокасети по време на трагедията, се четеше не толкова страх от танковете, колкото недоумение и въпрос „Защо?“. Те не са очаквали нападение, до последния момент са смятали, че искат само да ги сплашат. Видяхме ужасяващи кадри – танкове, под които се подават мъжки, женски и детски крака…“

Михаил Неделчев (СДС): „Считам, че в този момент по-важни за българската демокрация са не толкова свидетелствата за насилието, а впечатленията от духа на този народ, който така уверено, категорично и спокойно  отстоява правото си на национално самоопределение и независимост. Ще останат незабравими спомените ми от ритмичната работа на парламента, барикадиран от доброжелатели, вярващи в своите избраници. Ще запомня, разбира се, вниманието, с което парламентаристите на Литва се отнесоха към нас. Както и срещата ни с президента Ландсбергис – този изключително фин, духовен и очевидно непреклонен човек. Срещнахме се и с много обикновени хора, които независимо от всичко преживяно , нито за миг не се колебаеха да говорят с нас на руски език и подчертаваха, че им е чужда етническата омраза“.

Ира Антонова (СДС): „Войниците са унищожавали без нужда всичко по пътя си, включително национални ценности. Нося едно късче от изящна камина – архитектурен паметник, разбита на парчета. И последната ни вечер във Вилнюс се стреляше. А литовците не са агресивни. Те се опитват да убеждават войниците – деца на 18 години, че не бива да стрелят“.

Хюсеин Юмер (ДПС): „Такова нещо съм виждал само по време на „възродителния процес“ у нас, когато в селата навлязоха червени барети и бронирани коли. Ужасно! Как може да се постъпва така при необявена война?“

Ангел Ахрянов (СДС): „Присъствахме на заседание в парламента. Посрещнаха ни със ставане на крака – ние бяхме първата подобна делегация от бивша социалистическа страна. После се срещнахме с г-н Ландсбергис, на когото поднесохме икона, която носехме от София. Пресконференцията по повод нашето посещение се предаваше по телевизията на живо. Продължи час и половина и се излъчваше от предавател в защитената от доброволци зона на парламента. С техните каски на строителни работници, чували с пясък и други импровизирани отбранителни съоръжения защитниците всъщност са самоубийци. За 15 минути могат да бъдат избити. Особено ако ги нападнат по въздуха“.

Нима светът ще допусне да се случи това?

Ася Грънчарова

в.“Демокрация“ – 30.01.1991