Повечето жени, особено като минат тридесетте, са чувствителни на тема възраст. Някои предпочитат да не казват на колко са години, други умишлено скриват по година-две, че и повече и в по-редки случаи жените съобщават точната си възраст, без да се смущават от това.

Какво да бъде обръщенето на внуците към техните баби? Що за въпрос – ще кажат някои. Естествено „бабо“.Оказва се, че нещата не са толкова прости. Понякога жената става баба едва на четиридесет, четиридесет и две-три години. Тогава как да я наричат децата на сина й или на дъщеря й? „Мамо“ не бива. Макар че в много случаи грижите към децата и помощта на възрастните хора вкъщи са безценни, а заангажираната с работа, учение и обществена дейност майка им отделя по-малко време от тях. Детето трябва точно да знае коя е мама – единствената мама, която го е родила, която е заплатила за неговото съществуване и здраве с безсънни нощи, често пъти с цената на безвъзвратно загубени много други неща. Когато обръщението „мама“, употребявано всъщност за баба, е последвано от собственото име, като например „мама Лили“, „мама Райна“, нещата изглеждат по-добре. И все пак мама е една.Това не трябва да се забравя и понятията не бива да се смесват.

Значителна част от жените предпочитат да ги наричат „стара майко“. Други пък смятат, че не им подхожда това „стара“ пред „майко“. И наистина, с него се набляга на напредналата им възраст…

Някои семейства са намерили изход в чуждоземски обръщения като „мути“, „маман“ и др. Едва ли това е най-подходящият за нас, българите, начин да засвидетелстваме своята почит и да проявим такт. Но с много любов и уважение е изпълнено сравнително често срещаното „маминка“, което обикновено предполага добри отношения между майка и дъщеря или свекърва и снаха. Напоследък си пробива път и една нова форма на обръщение, която гали ухото и заслужава внимание – „баби“.

Нашенското „бабо“ все повече се избягва, особено в градовете. Не винаги причината е в това, че жената, за която се отнася, е още млада. Като че ли някои жени го намират за грубо и дори обидно. Тук не е зле да си припомним, че нашите баби и прабаби са се сдобивали с внучета доста по-млади от нас. Тогава момите са ставали и по-рано за женене. Не че сега нещо им пречи, само че съвременните момичета предпочитат първо да учат, да направят по-прецизно своя избор и пр.

Има жени, които със съзнанието за естествения ход на нещата в живота, се съгласяват да бъдат наричани „бабо“, както поколения наред е било прието от народа. Някои от тях даже с малко повече чувство за хумор успяват да превърнат тази, понякога твърде рано сполетяла ги „беда“, в свое предимство. Толкова по-добре за тях. Защото всички знаем, че възрастта на жената зависи не от това как се обръщат към нея, а от умението й да поддържа външността, жизнеността, духа си.

В крайна сметка всичко е въпрос на лично предпочитание. Но нека не забравяме, че взаимоотношенията между членовете на семейството зависят и от такива на пръв поглед не особено важни неща, като обръщенията помежду им. Тогава защо да не попитаме деликатно нашата майка, тъща или свекърва как иска да я наричат децата и да се съобразим с нейното желание. Нищо не ни струва да проявим това малко внимание към близкия човек.

Колкото до авторката на тези редове, в недалечно бъдеще, ако е живот и здраве, тя ще се радва да отвръща на благозвучното българско „бабо“.

Ася Грънчарова

в. „Труд“ – 3.01.1984