С депутата СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ разговаря Ася ГРЪНЧАРОВА
Председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията Светослав Лучников ще прекара лятото в къщата си в габровското село Боженци. Юристът се възстановява в компанията на съпругата си след здравословни проблеми. Въпреки че му се наложи да отсъства от Народното събрание, г-н Лучников през цялото време е следил неговата работа.
- Откакто отсъствате от парламента, оглавяваната от вас комисия не е същата, г-н Лучников. Много се чувства вашата липса. Това не е мое мнение, а на народни представители правници. Как успявате да намерите баланса в комисия, съставена от хора с толкова различни позиции?
- Аз съм стар човек с много опит в правоотношенията на хората и някак си умея да въведа ако не друго, то поне един търпим порядък.
- Не олекна ли твърде законодателната комисия – вие сте в отпуск, Теодосий Симеонов стана министър, Васил Гоцев води еврокомисията…
- Емануил Йорданов също стана министър.Затова комисията поолекна, естествено.
- Свърши ли достатъчно добра работа Народното събрание през приключилата сесия според вас?
- Не. Главно защото обстановката там много силно се политизира. Отклони се вниманието от основната работа на Народното събрание – законодателната дейност, и започнаха разни политически маневри, които създадоха нетърпима атмосфера, която пречи на спокойната работа.
- Г-н Соколов съжалява, че не гласуван докрай Търговският закон, а вие кой нормативен акт бихте изтеглили по-напред?
- Първо Търговския закон, защото от последните изменения в него се интересува Световната банка. А вие знаете какво значение има тя за нашата икономика. Банката проявява интерес главно към проблемите на несъстоятелността, защото доброто уреждане на тази материя е много силно обезпечение на отпуснатите кредити. Отговорни хора от СБ бяха провели с мен няколко разговора и бяхме съгласували взаимно приемливо решение.
- Тази ваша оценка е за законотворческата дейност, а от политическа гледна точка какво постигна дотук парламентът?
- Времето на изтеклата сесия на Народното събрание беше за мен време на откровение. Изживяха се много илюзии и се разкриха много истински образи. Т. нар. демократична левица проявяваше съвсем подчертано и недвусмислено своя антибългарски, антинационален характер. Оказа се, че тя повече милее за Милошевич, отколкото за Петър Стоянов. А това даже за една опозиция не е допустимо. И ДПС ще се запомни с рязкото противопоставяне на правителството , включително по въпроси, по които националното съгласие е задължително за всички действително национални партии. Това разкриване на истинските лица според мен е много важно. То трябва да се осъзнае от нашите политици и когато тръгнат на предизборна борба, да знаят, че я водят на широк фронт, но без това не може.
- До изборите остава по-малко от година. Какво бихте препоръчали на СДС?
- Трябва да се знае, че не можем да разчитаме на съюз с ДПС в едно бъдещо правителство. Движението за права и свободи ще бъде винаги троянски кон между нас, от който ще има само вреда. Разбира се, това предполага – аз съм сигурен, че то ще се постигне – засилване на единството в нашите редици. И най-важното, откриване на СДС за своите най-верни, най-честни, най-чисти бивши привърженици. Тия, които го носеха на ръце, на крилете на възторга си в първия период. Тия хора до голяма степен се отдръпнаха, до голяма степен се разочароваха. Сега трябва да им се даде възможност, те са готови според мен да влязат отново с всичките си сили в предстоящата предизборна кампания, за да може СДС да разшири своя състав. Има възможност отново да спечелим изборна победа.
- Обществото не знае вашата позиция за паметниците на цар Борис, Димитър Пешев и екзарх Стефан в Израел.
- Аз не съм от тези, които смятат, че евреите в България са спасени лично от цар Борис. Но също така не мисля, че са спасени безлично от българския народ. Те са оцелели благодарение на общите усилия и на Пешев, и на екзарх Стефан, и на Борис III, разбира се, който в края на краищата имаше последната дума. Техните паметници в Гората на България в Ерусалим са символично признание за нашата заслуга при спасяването на евреите. И посягането на тези символи и посягане върху благодарността на българските евреи за тяхното спасяване. Участието на български политици в мотивиране на това решение недостойно.
- Справедливо ли беше Благовест Сендов да седне сред редовите парламентаристи?
- Да, така смятам.
- Като настоящ депутат и бивш министър на правосъдието какво мислите за скандала с подслушването в дома на главния прокурор?
- Това е много неприятна история. Не толкова поради своето съществуване, колкото поради шума, който се вдигна около нея. Защото този шум ще увреди образа на България пред световното обществено мнение. Явно, че това устройство в дома на главния прокурор е поставено още когато е бил построен блокът. Явно че такива устройства е имали и в други апартаменти. И когато 18 от тях , ако не ме лъже паметта, бяха предадени на парламента за обитаване от народни представители, председателят Соколов бе поискал всички жилища да бъдат очистени от такива средства и това е направено. Соколов обаче не може да разпореди да бъде очистен и апартаментът, в който ще бъде настанен Филчев, защото просто не е знаел, че той ще живее там.Но хората, които са дали на Филчев този апартамент, ако са знаели, а те не са могли да не знаят, че там има подслушвателно устройство, са били длъжни да го премахнат. Оттук нататък нещата се развиват вече по много неприятен начин.
- В крайна сметка стана ясно, че г-н Филчев не е бил подслушван.
- Прокурорът не е бил подслушван. Разбира се, е изключена възможността ако технически съществува, аз не съм компетентен да кажа, и да е бил подслушван. Това е много лошо. Но тук има един друг въпрос, който непрекъснато ме смущава. Говори се, че тези устройства са били поставени от бивши служители на ДС, останали на работа в МВР. Има също така много сериозни твърдения, че за съществуването на въпросните устройства не е бил уведомен нито министърът на вътрешните работи и още по-малко министър-председателят. Тогава се поставя въпросът дали тези подслушвателни устройства не са използвани от някоя друга централа, която е имала връзка с тях поради своето бивше служебно положение. Този аспект някак си се премълчава, не се дискутира, а на мен ми се струва, че той е много важен и трябва да се има предвид, когато се изпълнява решението на Народното събрание.
- Събитията напоследък напомнят ли ви с нещо 1992 година?
- В 1992 г. ние бяхме малцинство в парламента, имаме само 110 депутати от 240. А сега, слава Богу, и последният вот го потвърди, имаме 135 сигурни гласа. Това означава, че можем спокойно да изкараме сесията и да бъдем твърди и непреклонни, без да се интересуваме от никого.
- Освен политик вие сте и човек на перото. Пишете ли нещо сега?
- Не пиша нищо. В началото на годината излезе последната книга от тетралогията „Великото безумие“, която се нарича „Истината“ и намери доста добър прием. Сега съм предал на издателство „Иван Вазов“ и сборни от мои работи, писани в различни времена, под заглавие „Търсен предел“ и сме се договорили, че ще излезе до края на ноември.
- Напоследък много се говори за къщата на този и онзи човек във властта. Вашата в Боженци луксозна ли е, откога я притежавате?
- Не може да се каже, че е луксозна. Но разполага с всички съвременни удобства. Тя е построена от моя баща в 1915 г. Аз я имам по наследство и единственото, което съм успял да направя, е да модернизирам едно друго, като да прокарам вода, да поставя хладилници. Много скромен е моят принос за къщата.
- Сещат ли се колегите и приятелите ви за вас?
- Не мога да се оплача, сещат се. И като бях в болницата, и като излязох. Интересуват се от мен.
- Стига ли в.“Демокрация“ до Боженци?
- Преди малко ми донесоха пресата от Габрово. „Демокрация“ я няма, защото в Габрово вестникът се свършва със самото идване на автобуса. Хората не могат да си го купят и се оплакват от това. А Габрово е окръжен център.
- Намирате ли „Демокрация“ променена, все ви е попадал някой брой?
- Има известна промяна. Тя трябва да се задълбочи още повече, като вестникът изостави илюзията за независим национален всекидневник, а се заостри политически.
- Нали знаете, че страниците на вестника ни са широко отворени за вас. Ако имате настроение за публицистика, заповядайте.
- Дано да успея да направя това.
- Благодаря ви за този дълъг телефонен разговор.
в.“Демокрация“ – 08.08.2000
