Особени белези – обичат да живеят в чужди къщи

Чудесно е по това време на годината в Бояна – цъфнали овошки, свежо зелена трева, чист въздух и спокойствие. Неслучайно много от мерцедесите без номера стартираха до преди година  и половина именно от Бояна, за да се отправят към ЦК на БКП, Държавния съвет, Народното събрание. Случаят, за който ще стане дума по-долу, датира от времето, когато автопаркът на висшия комунистически ешелон още се състоеше от съветски коли: ЗИМ, ЗИЛ, чайки (вътре с персийски килимчета) и волги (за по-дребни риби).

ПРЕДИСТОРИЯТА

През 1939 г. строителният инженер Радой Радев купил място в Бояна. С много труд и мерак за няколко години, защото такива били финансовите му възможности,  издигнал по свой проект кокетна къща, в която от 1948 г. заживял с жена си и двете си дъщери. Момичетата пораснали, сдобили се с братче. Всичко вървяло добре до момента, когато хубавите вили и градини н полите на Витоша привлекли вниманието на хората, които се разпореждаха с живота ни доскоро. Съдбата на Бояна била решена в някой кабинет с портрет на Ленин, Георги Димитров или Дзерджински. Усърдни чиновници веднага пристъпили към изпълнение на партийната повеля.

Една по една започнали да отчуждават къщите. На свободните терени построили нови, най-личната за другаря Вълко Червенков. Между новите жители на Бояна били: Георги Трайков и тримата му синове (във вилата на сем. Шишкови), генерал Иван Михайлов, Титко Черноколев, Милко Тарабанов и ред други функционери на БКП, съзнаващи, че са заслужили по-специални условия на живот и грижи заради големия си принос за просперитета на България.

ВИСОЧАЙШЕТО ПРИСЪСТВИЕ СЕ ПОЧУВСТВАЛО

Кварталът бил блокиран от милиция. За да отидат на училище в Княжево, Ева и Люба Радеви трябвало да прекосяват нивите, защото не можело да минават по улиците. Когато семейството очаквало гости, трябвало да предупреждават в комендантството. Веднъж техен приятел проявил неблагоразумие да ги фотографира на балкона. Охраната веднага осветила филма – да не би да е попаднал в кадър стратегически обект, имение на наш другар. Радеви имали куче, наредили им да го махнат. Същата заповед получил и овчарят бай Иван, който волю-неволю оставил стадото без четириног пазач. В боровата гора на края на махалата се появила табела „Стреля се без предупреждение!“.

Все повече вили сменили собствениците си. Писателят Кремен трябвало в срок от два дни са се прости с артистичната си къща, която много обичал. На мястото на вилата на инж. Михаил Таков си построил дача Пенчо Кубадински. Зад непрогледна тараба се заселил самият Тодор Живков. Какво точно строили и пристроявали там, простосмъртните съседи така и не разбрали. Във всеки случай, за да се осигури безопасността на държавните мъже и домочадията им, живеещите на ул. 27-а (днес „Секвоя“) получили персонални пропуски. Един вид – разрешава ви се да се прибирате вкъщи.

Всичко това било само прелюдията към по-нататъшните „мероприятия“ на авангарда на работническата класа в Бояна. През 1966 г.

ДОШЪЛ РЕД И НА РАДЕВИ

Да напуснат къщата си, защото присъствието им очевидно нарушавало целостта на партийно-правителствения архитектурен ансамбъл. Семейството получило в замяна друга къща, няколко преки по-надолу на ул.“Червена искра“ (колко символично). Според документите, оформящи новото им имотно състояние, те се считат за напълно компенсирани. Нищо, че сградата, в която се преместили, била 10 – 15 години по-стара от тяхната и без гараж, а дворното място – с 500 метра по-малко. Инж. Радев се поболял от нерви. Безочието на властниците стигнало дотам, служителят от УБО Саралиев да го кара да подпише декларация, че сам е пожелал размяната, но г-н Радев отказал да го стори.

СТАРИТЕ ХОРА СИГУРНО ПАК ЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ МЕСТЯТ

Неотдавна сем. Радеви било посетено от актрисата Таня Губиделникова, бивша собственичка на дома, в който живеят и днес (досега не се познавали). Какво да правим оттук нататък, питали се взаимно домакините и гостенката в някогашната си къща. По закон нещата са съвсем ясни – Радеви притежават нотариален акт за къщата, да му мисли г-жа Губиделникова. Само че моралът на тези хора не им позволява да постъпят така ( може би защото не са комунисти трето поколение и изобщо не са комунисти). Сред купищата жалби, които се трупат във Великото народно събрание, има и една, подписана от сем. Радеви. Ако си получат обратно къщата на ул.“Секвоя“ – добре. Макар че перспективата да се местят отново с цялата си покъщнина и болните си над 80-годишни родители никак не въодушевява Ева и Люба Радеви. Да останат в сегашната вила би било за сметка на Т. Губиделникова . Да направят някаква размяна с апартамент в града…

Със същите или подобни проблеми ще се сблъскат и останалите ощетени собственици на места и вили в „царското село“. До сем. Радеви например на ул.“Червена искра“ 6 чака решение за по-нататъшното си предназначение голяма удобна вила с тераса и парно отопление, която е била нещо като оборотна база на УБО. Говори се, че е някогашна собственост на еврейска фамилия – Алкалай. По различно време в нея са живели Георги Цанков, семейство Луканови (повече от година), Дража Вълчева, Петър Дюлгеров. В момента вилата е предоставена на господин в инвалидна количка, който се казва Стоименов. До 10 ноември пред входа й всеки ден спирала колата, дето разкарваше вкусни ястия за жълти стотинки на слугите на народа. Как се оправят с прехраната този род боянчани, откакто службата-кърмилница не съществува – бог знае. Но това е отделна тема, която заслужава специално внимание.

Ася Грънчарова

в.“Демокрация“ – 10.05.1991