Военният клуб се руши

Военноисторическият музей в момента представлява замразена строителна площадка. Без надежда скоро да излезе от това положение. Около една четвърт от сградата почти е построена, но няма средства за по-нататък. Безценни експонати, с които по думите на началника на музея подполковник Петко Йотов няколко пъти могат да се изплатят външните дългове на България, са сврени в мизерни помещения в старите постройки , подлежащи на събаряне. Единствената климатична инсталация, родно производство, уж спасява Самарското знаме. Но то е толкова зле, че вече едва ли може да го закрепи какъвто и да е режим на температура и влажност. За печалното му състояние е допринесла и братската помощ на съветски реставратори, преди години експериментирали върху изтънялата материя някакви смоли, от които платът окончателно се разкапал. Парчето от знамето, съхранявано в най-обикновена ракла, с което музеят неотдавна се сдоби, е значително по-здраво…

Стаите са претъпкани с оръжие: от саби френгии през всевъзможни пищови до ловните пушки на Пенчо Кубадински. Епични батални платна и маслени портрети, притиснати рамка до рамка, униформи, ордени, знамена – един Господ ги пази от пожар и кражба в тези условия. Няколко кучета улична порода и пазачите едва ли биха устояли на добре организиран грабеж.

„Да можем да покрием поне част от новата сграда, за да приберем вътре експонатите“ – надява се подп. Йотов. Да може, ама откъде пари?

Няма средства и за ремонт на Централния военен клуб на бул.“Цар Освободител“. Мазилката му се е олющила, по копринените тапети са избили петна. Гипсовите петолъчки и „светлата“ дата 9.IX.1944 в салона са замазани. Да се надяваме, че на тяхно място ще бъдат непреходни фигури и орнаменти. Паркетът плаче за циклене. И тук няма надежда за климатична инсталация. Столичани не подозират, че откъм улица „Париж“ е входът, откъдето е бил изведен Левски. А колко му е да се монтира една паметна плоча. Алуминиевите витрини вместо ограда и пластмасовите маси и столове в двора на клуба оформят безвкусна картина. От кухнята на ресторанта се носи аромат на запръжка, която понякога прониква в салона по време на концерт.

Без съдействието на Министерството на културата, Столичния общински съвет и Института за паметниците на културата, без спомоществователи и широка обществена подкрепа Министерството на отбраната не е в състояние да спаси Военноисторическия музей и Военния клуб. Фирми и банки ни заливат със скъпи реклами по телевизията, радиото и вестниците. Ще ни направят много по-силно впечатление, ако помогнат с финанси  и на два културни института от национално значение.

Ася Грънчарова

Началник управление „Информация и културни връзки“ на МО

в.“Демокрация“ – 12.08.1992