Ася Грънчарова

Центърът за обучение на магистрати „навъртя“ шест месеца. Усилията първо да се намери сграда за институцията, амбицирана периодично да повишава квалификацията на служителите на Темида, не дадоха резултат. Оказа се, че всички чуждестранни спомоществователи , готови по един или друг начин да подпомогнат инициативата на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция (тогава се наричаше така), не могат да вложат средствата си за инфраструктура и поддръжката й.

Основни донори на училището  станаха Американската агенция за международно развитие (USAID) и фондация „Отворено общество“, институтът COLPI. Въпреки че няма свой покрив, училището заработи и постоянно ще увеличава оборотите, като според изпълнителния директор Драгомир Йорданов още през есента на 2000 г. се предвижда семинарите и конференциите да бъдат всяка седмица. Администрацията на центъра се състои от програмен координатор, счетоводител и технически сътрудник. Намира се на бул.“Дондуков“ 2 в помещения на Министерството на правосъдието.

„Прохождащите“ магистрати, които в последните години масово навлязоха в съдебните зали, явно чувстват необходимост да продължат да се образоват, за да могат да се ориентират в необятната правна материя. Това личи от анкетните карти, попълвани от тях след приключване на семинарите. Мненията и препоръките се взимат под внимание при съставянето на програмата. Младите съдии не са пасивни слушатели – освен че участват в дискусиите, те поставят оценки на лекторите. Изглежда са снизходителни, защото досега само един „преподавател“ е получил тройка и то поради лична антипатия. Средният „успех“ на висшите магистрати и учените от университета, привлечени да ограмотяват начинаещите  си колеги, е около 5.50. Това, разбира се, означава преди всичко добре подбрани от управителното тяло на Центъра ерудирани и авторитетни сред съсловието правници.

Тематичните конференции са за по-опитните съдии. Обновените НПК и ГПК бяха поставени в центъра на вниманието им през първите месеци от съществуването на Училището за магистрати. Благовест Пунев – зам.-председател на Върховния касационен съд, Румен Ненков и Кина Чутуркова – съдии във ВКС, и доц. Анелия Мингова от СУ „Св.Климент Охридски“ бяха лектори през първия „семестър“.

Тънкостите на делбата трябва да овладеят юристите през тази година с помощта на Ани Аджемова, Емануела Балевска и Бранислава Павлова от ВКС. Да споделят своя опит с колегите си са поканени също председателят на Върховния административен съд Владислав Славов и председателят на Софийския апелативен съд Евгений Стайков. Предвижда се и езиково обучение на магистратите. Неформалните контакти помежду им също са от полза, убедени са от управата на центъра.

Училището за магистрати засега намира подслон в градски и планински хотели. Издръжката на „курсистите“: пътни, дневни и нощувки, поема изцяло центърът. Удобните конферентни зали и отдалечеността от градските съблазни са натежали при избора на хотел „Самоков“ (4 звезди) в Боровец за семинарите, в които участват съдии със стаж по-малко от една година. Пет дена, от понеделник до петък, по шест учебни часа те попълват познанията си по наказателно и гражданско право. Тематичните конференции за съдии със стаж над 12 месеца се организират на регионален принцип – във Варна, Хисар и др.

За да започне да работи Центърът за обучение на  магистрати, много усилия положи главният секретар на Министерството на правосъдието Катя Дормишева. Съгласно Закона за съдебната власт задължение на МП е да повишава квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите. Съучредители на центъра, който е регистриран като фондация през април 1999 г., са правосъдното ведомство, Съюзът на съдиите в България и Алиансът за правно взаимодействие. Председател на УС на училището е магистрат №1 във Върховния касационен съд Румен Янков. Според г-жа Дормишева българският център е уникален и е възприел най-доброто от опита на създадените в други страни училища за обучение на магистрати. На същото мнение е Драгомир Йорданов, доскорошен съдия, който е специализирал във Френската национална школа на магистратурата.

На снимката – Драгомир Йорданов

сп.“Извън закона“, брой 4/2000