Момо (Момчило) Капор е роден в Сараево през 1937 г., четиригодишен оцелява при немските бомбардировки, защитен от тялото на майка си; след дълги премеждия – знае само малкото си име – се озовава в Белград, където го открива баща му. Завършва художествена академия – негови картини са в галерии в Ню Йорк, Бостън, Женева и Брюксел, но преди всичко е известен с множество романи, разкази и пътеписи, сценарии на документални и игрални филми. Колумнист на НИН и „Политика“, води ежедневната рубрика „Блокада“ по време на санкциите срещу Югославия. Умира през 2010 г.

На Изток чиновниците работят от седем до три. На Запад – от девет до пет.

Чиновническият Изток се буди в пет и половина.

Чиновническият Запад – в седем.

Махмурлията Изток пъпли през мъгливото зимно утро, псувайки службата, държавата, живота, съдбата… Изток е полуобръснат. То е, защото се е бръснал снощи, за да може сутринта малко повече да поспи. Гладко избръснатият Запад мълчаливо се вози в метрото. Изток разказва политически вицове в препълнения автобус. Запад чете вестник. Абсолютна тишина. Никой с никого не говори. Изток се влюбва в непозната чиновничка между три автобусни спирки. Естествено, на работа идва в седем и половина и сърдито казва на шефа си: „Какво толкова? Да не би да сме на Запад?“

Запад започва да работи в девет.

По това време Изток вече бавно започва да идва на себе си. Изпил е три кафета и е прочел във вестниците какво става на Запад. До девет и половина Изток разправя какво е гледал снощи по телевизията…

Запад вече сериозно работи. Той не може да преразказва какво се е случвало по двадесет и седемте телевизионни канала, защото никой не е гледал същата програма.

В десет и половина Изток, който е имал два часа преднина пред Запад, отива на заслужена закуска, която се плаща с купони. Като че ли цяла сутрин е копал, той закусва телешка глава в шкембе, гулаш, скара, бюреци, дреболии, фасул чорби, агнешко със зеле на фурна и други по-леки ястия. После дъвче клечка за зъби и изпива три бири, наградени на световни панаири.

Запад има обедна почивка между дванадесет и тринадесет часа. Той изяжда на крак сандвич със студено пилешко (бялото месо) и изпива един „севън ъп“. След това се връща на работа. В коридора на предприятието, където работи, е изпил първото си нес кафе в картонена чаша.

Изток вече има предимство от три бири и два коняка. Между другото е чул за някаква разпродажба, отскочил е да види за какво става дума и след два часа се е върнал в канцеларията си.

Запад се е уговорил събранието на синдикатите да бъде в събота, когато не се работи. Ще коментират евентуалната стачка.

Изток с помощта на синдикатите се е заредил със замразено телешко, което ще натика в камерата за дълбоко замразяване. Окървавените си дрехи е занесъл на химическо чистене.

В три следобед Изток се връща вкъщи. Преди това се е отбил на една пача и още една бира.

Запад продължава да работи.

Изток е полегнал на дивана и скоро захърква, след като предварително е покрил лицето си с вестника – да не го кацат мухите. Будят го в 19.30 да гледа телевизионните новини. Изток има хиляди забележки по повод икономическата ситуация.

Запад продължава…

След като е видял новините, Изток се нахвърля върху леката вечеря: варени свински крачета с хрян и червено вино от тъста му на село.

Шест часа: Запад се връща у дома. Няма сили да прочете вестника си в метрото.

Западът е изцедил всичко от Запада.

Изток е по-свеж вечерта, отколкото сутринта! Той вече играе карти с кумовете си и отваря трета бутилка от червеното.