С ЙОРДАН СОКОЛОВ – председател на 38-то народно събрание, разговаря Ася ГРЪНЧАРОВА

„Един вестник дава трибуна на всеки, който казва нещо срещу мен и особено на компрометирани хора, които искат да ме злепоставят – убеден е Йордан Соколов. – Чета как манипулативно е представено всичко. Да не говорим за чудовищните лъжи и клевети“.

  • Защо е толкова жестока атаката, и то точно от един вестник, срещу вас и защо тя не спира, г-н Соколов?
  • Смятам, че вече стана ясно защо един вестник ме атакува в продължение на месеци. С дадено нареждане всеки ден да присъствам в него.
  • Заради това, което казахте по адрес на главния му редактор?
  • Смятам, че заради него. Но този вестник за мен наистина е изразител на действията на старите специални служби. Имам предвид неговото поведение по време на управлението на СДС през 1991 – 1992.
  • И тогава ли беше „флагман на компроматната война“?
  • Да. Този вестник тогава атакуваше по най-жесток начин всяка промяна в МВР. Понеже сега се поставя въпросът за ДС, аз искам да припомня, че през 1991 – 1992 г. с мои заповеди не можеше бивш служител на ДС да заема ръководно място в системата на МВР. Това стана причина дори в Бялата книга на правителството на Виденов да се посочва, че най-отрицателното при управлението на Филип Димитров спрямо МВР било, че на ръководни места в министерството били издигани полицаи, а не бивши служители на ДС. Освен това уволних наведнъж 55 процента от състава на Националната служба за сигурност – всичките бивши служители на VI управление на ДС.И това според мен създаде  огромна съпротива от страна на бившата ДС. Тогава аз също трудно си обяснявах защо в.“Труд“ е толкова срещу мен. Ако прегледате течението, може би след г-н Филип Димитров аз бях най-атакуваният в този вестник.
  • Тогава се пишеше, че МВР е обезглавено, че професионалистите са прогонени.
  • Да, аз си спомням как уволниха трима служители от СДВР и това беше „черен ден за българската полиция“. Уволних например началника на V РПУ, който беше хванат, че от служебния си телефон по някакви сделки за фирма на баща си беше навъртял 13000 лева. Тогава министерската заплата беше 2800 лева. Пак имаше реакция. Всяка кадрова промяна в МВР беше съпроводена специално в този вестник от много остра реакция. Аз неслучайно казвам, че това повторение на стария сценарий, защото кризата през 1992 започна именно като парламентарна криза – с оставката на г-н Савов. Сега, когато искаха моята оставка, ДПС например се бяха подписали и под мотивите за фестивала в Торонто, предназначен за 25000 българи в Канада. Ами тези хора забравиха ли, че 350000 души, прогонени от същите тези комунисти, са българските изселници в Турция. Ако решим там да организираме фестивал, ще бъдат ли против него?
  • Сигурно ще бъдат срещу това да ползвате самолета на отряд 28.
  • Но с този самолет водих пората, които изнасят фестивала. Той не ме вози само мен. Аз можех да си замина, и то при не по-лоши условия, с редовен полет. Нещата ще стават все по-остри, сега всички възможни усилия ще се хвърлят от тези сили, които никога няма да се примирят с това, че България къса с миналото си, че я приемат в Европа и наистина вече има едно ясно бъдеще. Вървейки по този път, тя ще стигне в Европа, но така се отдалечава от други, а точно това не се харесва.
  • Срещу вас във въпросния вестник се цитират твърдения на конкретни лица – политици, бивши служители на МВР и пр., отделно ви громят самите журналисти.
  • Да. Непрекъснато се повтарят случаи от моята биография, например, че съм бил на поверителна работа в завод 12 през 1950 г. Истината е, че тогава след като не ми беше разрешено да кандидатствам, намерих работа в един фонд „Взаимопомощ“ на работниците от горското и селското стопанство, който беше в ликвидация и беше назначил много хора с ненанесени вноски. Най-обикновена взаимоспомагателна каса и понеже по-рано в него с нанесени вноски са членували работниците от завод 12 (преди той да стане някакво военизирано предприятие) , трябваше там да отиде човек да нанася на място вноските. Това е. Гледам по какъв начин да представя това, че бях нещатен сътрудник на „Лични писма“ на ЦК на комсомола. Едва ли не това било най-важният отдел на ЦК на ДКМС, едва ли не там работели най-сигурните хора. Истината е, че аз бях помолен да оказвам помощ, когато там се получат писма с правни въпроси, и предимно съм предлагал отговори на писма с жилищна тематика. От членове на комсомола, които се оплакват, че нямат жилище, че живеят в тежки условия , че са получили жилище пък вече като не работят във ведомството и пр.
  • Луджев каза, че има подписана от вас декларация за сътрудник на VI управление на ДС и сте специализирал в школата в Симеоново.
  • Ами, това са абсолютни лъжи. Никога нито съм бил сътрудник, нито съм подписвал декларация. Смешно е да се твърди, че съм изкарал школата в Симеоново. Нека да се провери някога стъпвал ли ми е кракът в тази школа освен един-единствен път – като министър, и то по повод връщането на Американския колеж в София.
  • „Демокрация“ още през 1993 публикува документ, подписан лично от Луджев, че се поставя в услуга на ДС. Защо според вас се чувства засегнат сега, това не е нещо ново?
  • Не знам защо. Една хилядна от това, което се инсинуира по отношение на мен, ако беше истина, сигурно в.“Труд“ щеше да ме защитава така, както защитава сега г-н Луджев, а не да бъде срещу мен.
  • През 1992 Тренчев също беше активна фигура, сега пък сензационно се обажда от Брюксел с „разобличаващ“ документ в джоба.
  • Това е смешно, защото става дума за един официален доклад, макар и строго секретен, на НСБОП, отправен до определени адресати. Един случай, който медийно беше отразен, при който министър-председателят награди хората, разкрили и осуетили по-нататък използването на този канал. Какво откритие е това на г-н Тренчев? Той или не може да се ориентира , или хвърля някакъв кьорфишек, пък каквото излезе.
  • Димитър Луджев твърди още, че сте участвали и във „възродителния процес“.
  • Той може да иска да се докара на своите приятели от ДПС, но е смешно един адвокат, какъвто аз бях, по граждански дела да има каквото и да било участие във „възродителния процес“. Винаги съм имал отрицателно отношение към този процес и го доказах именно като министър през 1992. Аз отстраних един по един от системата на МВР всички хора, които фигурираха в Указ 1313 на Държавния съвет за награждаване за заслуги във „възродителния процес“, които все още бяха останали в системата на МВР. Но за мое учудване в момента, в който направих това, ДПС ми поиска оставката като министър на вътрешните работи.
  • Когато се гласува вот на недоверие към правителството на Филип Димитров, имаше предложение вие да станете премиер, но ДПС беше против.
  • Да, макар че за мен това е необяснимо, защото като министър едно действие, нито едно изказване не съм направил срещу ДПС. Подсещате ме за твърдението на Луджев, че на заседанието на ПГ на СДС през 1992, когато се обсъждаше кой да бъде номиниран за кандидат за министър-председател, след като ПГ за моя изненада и разочарование отхвърли кандидатурата на Светослав Лучников, Луджев ми бил отправил същите въпроси – дали съм бил сътрудник, дали съм подписвал декларация, дали съм завършил школата в Симеоново. И аз не съм отговорил на тези въпроси. Всъщност тогава ПГ ме номинира за кандидат за премиер и след това ДПС на едно свое заседание на тяхната ПГ не ме одобри. Твърдението на Луджев е смехотворно, ако не засягаше толкова важни неща. Но за всичко, което казвам, има свидетели.
  • Плочата за самолета на отряд 28, с който пътувахте до Канада, отново се върти. Звънили са в Кипър да питат оправдали ли сте парите на българския данъкоплатец с участието си във форума в Никозия…
  • Това са недостойните манипулации на един вестник. Нещата непрекъснато се представят като че ли аз съм заминал за Канада със съпругата си с правителствения самолет. А не се казва, че използвах това мое право , за да заведа там световноизвестната певица Александрина Милчева, четири състава, които за пореден път прославиха България на този фестивал, който бе окачествен като най-големия чуждестранен фестивал, организиран в Канада през тази година. За посещението ми в Кипър същият този вестник писа, че това било, за да присъствам на кметска вечеря. А не че отивам начело на делегация на една много важна среща дни преди решението за визите – среща на председателя на Европейския парламент с председателите на парламентите на страните – кандидатки за членство в ЕС. И че по мое предложение в декларацията на форума залегна изрична точка, че се подкрепя безусловното премахване на визите за България.
  • Но нали и другите държавници – и президентът, и министър-председателят – пътуват с тези прословути самолети от отряд 28, защо точно с вас са се захванали така настървено?
  • Защото аз очевидно настъпих много жестоко някои хора, макар че това, което се изнесе по отношение на тях, те го знаят най-добре.
  • Внесеният законопроект за досиетата дали е достатъчно обмислен, или има да се доизпипва?
  • Трябва много да се работи по него. Аз винаги съм бил за разкриването на досиетата. И дори сега се подписах като вносител. В сегашния му вид законът е заимстван от Германия. От комисията Гаук. Но се забравят две много важни неща: че комисията Гаук извърши блестяща работа, обаче там архивата на ЩАЗИ беше хваната „по бели гащи“ веднага, а тук те са имали възможност да я прочистят. И второто за мен е не по-малко опасно, че разкриването на досиетата ще става, след като БСП се беше върнала във властта. Докато през 1990 още не се знаеше кой кой е, кой е лидер, какво влияние ще има, от 1994 до 1996 вече структурата на СДС, на опозицията, с тежестта на всеки един вътре в нея, беше съвсем ясно очертана. И на мен ми се струва, че никак не е трудно да се изфабрикуват.
  • Нови досиета?!
  • Защо не? Например как стоят нещата с тези картончета, които КС отхвърли? Те са няколко вида, но всичките имат връзка с един регистър, който се води от 1944 до 1990. В регистъра има поредни номера, обаче в него е само псевдонимът на агента. Твърди се, че не могат да бъдат направени нови картончета, защото те трябва да носят съответния номер, който ги свързва с регистъра. Това би било така, ако нямаше унищожени досиета и картончета, при което остават свободни номера в регистъра. И с тези номера могат да бъдат свързани новоизработени картончета.
  • По тази логика никой не е застрахован. За всеки може да се изфабрикува досие, че е бивш агент.
  • Това е една реална опасност. И затова аз бих сложил ударението върху данни, които произлизат от самите хора.
  • Декларации и други документи с подписа им, че са пожелали или не са отказали да работят за ДС?
  • Да. Техни донесения, техни рапорти. Защото другото е много опасно.
  • Тази компроматна война струва много пари на някого, нали?
  • Е, те имат пари. Много пари изчезнаха, много пари бяха изнесени от България. Хората трябва да разберат: отсега до изборите се решава съдбата на България. Дали тя ще продължи по поетия път на отваряне на Европа към нас, или ще си останем отритнати от Европа и с единствената възможност да се върнем там, където бяхме вчера.                                                                                                                                                                в.“Демокрация“ – 08.12.2000