А от Париж да предава нашият кореспондент Найо Тицин…

Ася Грънчарова

Включвам Канал 1. Министърът на културата проф. Стефан Данаилов произнася прощални думи на поклонението на актьора Стойчо Мазгалов. Този път не пише „Збогом, Стойчо“ в траурната книга.

Друг репортаж – награждават родния преписвач на Реймънд Чандлър – Богомил Райнов, за изключителни заслуги към българската литература. Пускам bTV. Камен Воденичаров напътства нещо „островитяните“ от племето Дуло. Вяло и бутафорно до немай къде, самият той не си вярва, камо ли зрителите да се развълнуват от пошлата игра на оцеляване. Щраквам Нова телевизия. Някакви същества, затворени в къща – снимачна площадка, мучат на език, който трябва да е български, мляскат и позират, уж без да искат. Я да видим какво дават по телевизия СКАТ? А-а-а, проф. Юлиан Вучков разговаря със зрители. Половината го псуват в ефир, другата половина са във възторг от него. Той – целият в бяло, на фона на „Всички са маскари“. Какво предлага телевизия „7 дни“? Там пък се точи една соцпублицистика, тъжна история…Посестримата на „7 дни“ – „tv7“, е толкова характерна, че ми струва усилие да ги различа една от друга. Превключвам на MSAT.

Ясновидката Светлина е

неотразима, както винаги

Ноктите й са почти четири сантиметра, лакът върху тях – поне двуцветен, на почти всеки пръст има пръстен, а на палеца – два броя. Бае и ръкомаха над купа с восък, плуващ върху вода. На масата пред нея са всички необходими атрибути за разваляне на магии – свещи, кристална топка, ваза, икони. Няма само бухал. В друг часови пояс на нейния стол ще седне моят любимец Димитър Захариев, който проповядва своята наукообразна теория за Синдрома на емоционалния срив (С.Е.С.). Докарвал ме е до сълзи от смях с високопарните си монолози, но всъщност не е смешно. Екзотичната маг Евина му е сериозна конкуренция. И в този отрасъл не им е лесно, не са един и двама. Телевизиите радушно им предлагат студиата си.

Я да видим сега изкуството за народа. Изборът е богат. Фен, Веселина, Планета, ХИТ ТВ…Силно гримирани полуголи девойки правят шпагати, търкалят се по канапета, яхват мотори, профучават със скъпи автомобили и пеят ли пеят: „Пипни ме тук, целуни ме там“. Не знаеш кое им е истинско, кое – от силикон.

На концертите им публиката

                                          изпада в транс,

знае думите на всичките им хитова. Ало, политиците! Това е положението, на 20 км от големите градове цари пълен мрак. То пък в центъра на София като че ли простотията не е на всяка крачка…

Стига чалга! Минавам нататък по тв менюто. Сдържаната телевизия „Европа“ може да привлече и задържи вниманието ми само в краен случай. Ама най-най краен. Например, ако излежавам присъда в Сливенския затвор и ми разрешават да гледам само това.

Какво ми се гледа ли? Много е просто – умни, интелигентни лица на хора, които имат какво да кажат на заблудения и облъчен от медийни лъжи и полуистини българин. Като Калин Янакиев например. Мечтая си да включа телевизора и да попадна на емисия с водещ Иво Беров. За икономиката периодично бих желала да слушам Димитър Бъчваров.

За политиката – непременно и

Александър Малинов

За историята . Веселин Методиев (може, може, ще го освободят от някои партийни задачи, тази не е по-маловажна). Иво Инджев да цитира каквото и колкото си иска от интернет форумите в свое авторско предаване с гости в студиото. Милен Цветков да води „Здравей, България!“ както в доброто не толкова старо време. От Париж да предава нашият кореспондент Найо Тицин. От Индия да чуем какво мисли по актуалните въпроси Ани Илков. От Лондон да звучи професионалният коментар на Юлиян Попов. Будни български емигранти да ни съобщават какво става с нашенците в Канада, САЩ, Европа… Своя хумористична рубрика да имат четиримата „стършели“ – Михаил Вешим, Йордан Попов, Кръстьо Кръстев и Сергей Трайков. „Улицата“ на Теди Москов да върви като сериал и да му се поръчат (спонсорират) продължения. Млади, непокварени момичета и момчета студенти

да търчат неуморно и да

репортерстват из София

и страната. Опитни и грамотни редактори да подготвят текстовете на новините, в които акцентите да не зависят от капризите на управляващите тройна коалиция.

Искам да изгледам един тв канал от край до край и нито веднъж да не ми покажат семплата физиономия на Бойко Борисов. Не ме интересува какво мисли той по нито един въпрос. Искам поне веднъж в седмицата да виждам на малкия екран Иван Костов – да прави анализи на политическата ситуация в страната. Дълбоки, смислени, ясни, каквито само той ги може. Другите депутати от истинското дясно да имат неограничена трибуна за всичко, което желаят да кажат на хората, без да бъдат грубо прекъсвани и апострофирани от глуповати сутрешни водещи.

В часовете за отмора

бих се радвала да звучат

Шопен, Моцарт и Вивалди,

българска музика. Народна също – защо не? Македонска, родопска, ама по възможност автентична, не мома с вечерна рокля да пее „Болен ми лежи Миле Попйорданов“ на фона на копривщенска къща от стиропор. Мояна телевизия-мечта трябва да е отворена за всички талантливи артисти. В програмата й да има, разбира се, спорт, хубави документални и игрални филми. Само не боклуци на чуждестранната киноиндустрия и партизански епос от нашата, благодаря!

Това искам, друго ми предлагат. Изключвам телевизора, за да не ми пробутат, без да се усетя, Тодор-Живковия телохранител, еволюирал до десен политик.

в.“Седем“ ?