Cherchez la femme!

Жените на някои хора от първите страници на вестниците за своите „половинки“, за това какво не достига в зала № 6 на Народния дворец на културата и за семейните „кръгли маси“

Ася Грънчарова

Богдан Стефанов

Гласовете на политиците звучат в цехове, магазини, кафенета…Същото е и по страниците на вестниците. Тонът е ту спокоен и делови, ту нервен, а понякога дори и невъздържан. Ако на „кръглата маса“ не бяха Светла Даскалова и Елка Константинова, тя щеше да бъде „чисто мъжка“, като изключим непознатите (поне засега) на политическата сцена женски лица, които се мяркат зад първата редица на СДС. Но има едни други жени, които, макар и косвено, неизбежно влияят върху хода на най-важните политически събития у нас.Това са съпругите и приятелките. Заедно със супата, яденето и десерта те „сервират“ у дома и своите впечатления, идеи и препоръки за работата на „кръглата маса“.

Как се чувстват те? Как се отразява силно активизираният политически живот на техните семейства? Променили ли са се съпрузите им? Как вървят диалозите в партиите, в НДК и вкъщи? Да чуем и „домашните“ гласове.

КЛАВДИЯ ПИРИНСКА – главен специалист в център „Знаме на мира“, съпруга на Георги Пирински – БКП

„Нашето семейство не е по-различно от което и да е друго българско семейство. Както всички, и ние се вълнуваме от събитията в страната. Свикнала съм с това, че мъжът ми винаги е бил много ангажиран  и се отнася с високо чувство на отговорност към своята работа. От негови колеги и близки, не само в България, съм чувала хубави отзиви за това как той се справя със задълженията си. Самата аз ценя качествата му и никога не съм се съмнявала в тях. Но сега ми е особено приятно да гледам как работи, да следя неговото всекидневие,  което е достояние на целия ни народ. Има различни мнения, но аз като негова съпруга мога да кажа в случая, че съм удовлетворена от това, което той прави. Имаме малко време да бъдем заедно. Особено през последните седмици. От това страдам не само аз, страдат и децата. Те силно обичат баща си и има защо. Синът ни, който е на 15 години, напоследък започна да отделя повече време за вестници и политика, отколкото за уроците си. А дъщеря ни Ана, която е на четири годинки, щом се звънне на вратата, казва: „Това е моят тати“…И темата вкъщи е, че таткото го няма. Но ние сме с него. Винаги съм го разбирала  и съм се старала да го освобождавам от всички възможни ангажименти в семейството, за да бъде по-пълноценен и по-полезен в работата си.

Предпочитам, когато той е вкъщи, да говорим за други неща, защото времето ни е съвсем малко, а освен това не бих искала да му влияя. Струва ми се, че той сам най-добре разбира нещата. Абсолютно добронамерен е и с пълно съзнание за отговорността, която носи. Според мен „кръглата маса“ протича тежко. Желанието и на двама ни, както, предполагам, на всички, е тя да продължи конструктивно и делово, за да се отива към решения. Не бива в никакъв случай да продължава това омаловажаване на въпросите и впускане в подробности. От двете страни. Ако всички страни успеят да намерят общ език, работата изведнъж ще тръгне. Притеснявам се от това, че още няма резултати“.

МАРИЯ ЖЕЛЕВА – асистент-режисьор в студия „Време“, съпруга на д-р Жельо Желев – СДС

„От 24 години сме семейство, Още от 1964 г., когато се запознахме, започнаха историите с дисертацията му. Така че аз съм свикнала. Като си се хванал с един човек, щом ти е съпруг, тай е нещо като „съвпряг“, трябва да караш с него. Аз не се оплаквам. Спокойна съм, защото знам, че мъжът ми е прав. Той толкова години е живял и е постъпвал по този начин, че съм напълно сигурна в него – не е взел сега да се прави на интересен. Напрежението у дома е всекидневно. Откакто се създаде СДС, тук идват много хора, телефонът постоянно звъни. Ако го изключим, става по-лошо – те просто тръгват към нас. Добре че дадоха сградата. Преди това е имало случаи вечер да оставям посетителите в кухнята да го чакат сами, защото сутрин ставам рано. Правя им чай и се оттеглям. Някои дори преспиват у нас, ей там, зад завесата…На други слагам походно легло тук, в кухнята, защото оттатък няма място.

Жельо сутрин излиза рано, вечер си идва късно. Все още се прибира у дома за спане. Той никак не е претенциозен. Като има нещо в тенджерата, в хладилника, и е доволен.Расъл е сирак, по квартири и не капризничи.

Вълнувам се от „кръглата маса“ естествено, не само заради Жельо. Общо взето, тя ми харесва – самият факт, че са седнали да разговарят, че не се ругаят. Обичам спокойните и питомните неща. Не може да се прави нещо хубаво с лоши средства. Аз не съм максималистка. Това, което стана тук в България, е много повече, отколкото очаквах за толкова време. Приятно съм изненадана от това. Целият свят се е устремил към справедливост, къде ще вървим ние? Но трябва да се бърза. Идва пролет, тази земя трябва да се сее…“

ЛИЛИ ГЕРАСИМОВА – главен редактор на сп.“Курорти“, съпруга на Андрей Луканов – БКП:

„Моите идеи по всичко съвпадат с тези на мъжа ми. За мен сегашните събития не са новост, защото през 1957 г. , когато отидох да следвам в Москва, преживях първата „оттепель“ (размразяване) по времето на Хрушчов. След това дойде съветската „перестройка“ , а ето я сега и у нас. Следя с вълнение „кръглата маса“, независимо че съпругът ми не участва вече. Има ли българин, който да не се вълнува от нея? Всички я чакахме с надежда. Мисля, че ако там присъстваха и жените на участниците, заедно, семейно, щяхме да стигнем до съгласие. Разговорите щяха да вървят по-бързо, защото жените имат много повече работа и не разполагат с толкова време…“

ПЕТЯ ДЕРТЛИЕВА  – пенсионерка, съпруга на д-р Петър Дертлиев – БСДП:

„Ние вече почти не можем да се видим. По цял ден го няма, а нощем спи само два-три часа. През останалото време чете, пише. Дава ми нещата, които е подготвил, за да ги прегледам. Аз съм учителка по литература. Мъжът ми не прави нито стилови, нито правописни грешки. Просто иска да чуе моето мнение. С какво друго мога да му помогна аз? Да бъда повече на телефона, да поддържам връзка с хората, които го търсят. Обаждат се непрекъснато. Понякога трябва да изключа апарата, защото иначе не успявам да си сдъвча и хапката. Преди той много ми помагаше в домакинството. Главно пазаруваше. Не умее да готви. Сега всичко върша аз. Винаги съм се старала да се грижа за дома. И той е казвал, че спокойствието, което е имал, му е помогнало да издържи през трудните години ( обиколил е всички затвори, с изключение на Търновския…) Сега покрай „Кръглата маса“ до такава степен нямаме време един за друг, че понякога му напомням:“Моля ти се, искам да ми отделиш поне 10 минути, защото имаме наши семейни въпроси за решаване“. Много е изморен, но изглежда, че този начин на живот го стимулира. Дори съм се учудвала откъде взема това спокойствие. Въпреки че толкова много преживя, вкъщи все той е бил този, който балансира нещата. Като ме питат на колко е години, отговарям: „На колкото е Митеран…“

Настоявам да отделя поне малко време, за да излиза на чист въздух. От три-четири месеца не е ходил на „колибата“ ни в околностите на София. Внучките много го обичат и го предпочитат пред мен, защото аз им правя забележки. Сега постоянно питат за него , липсва им. Не можем да ги вземем у нас – телефонът ще ги безпокои, звъни и през нощта. Кой за каквото се сети се обажда и ни разбива съня.

Мъжът ми е участвал дави би три пъти в „кръглата маса“. Струва ми се, че тя върви бавно и много трудно. Но аз съм оптимистка, смятам, че рано или късно, макар и не в скоро време, ще има резултат. Ако не за децата ни, поне за внуците ни.“

АННА МАРИНОВА – СЕНДОВА – ръководител направление „Развиващи се страни“ в Министерството на културата, съпруга на академик Благовест Сендов – безпартиен

„Сега времето, което прекарвам пред телевизора, разбира се, е по-дълго. Имам много ангажименти, но гледам всичко. Преживявам заедно с присъстващите в залата всяка реплика, всеки въпрос. Вълнувам се, защото очаквам много от тази маса. Една от задачите на моя мъж беше да обедини двете страни, за да седнат и да започнат разговорите, да има процедура, регламент. Ако сте забелязали, той рядко се изказва. Естествено коментираме неговите думи след това. Нямаме навика предварително да обсъждаме това, което ще говори. Аз съм напълно съгласна с неговите мисли и действия, иначе нямаше да съм му жена. Колкото до моя живот, той почти с нищо не се е променил, тъй като при мен напрежението винаги е голямо. Преди това съпругът ми участваше в комисията по национално помирение, а има и извънредно много други задължения в академията и извън страната. Аз изобщо много радко го виждам. Знам каква е моята участ. Във всяко семейство има много грижи, а ние имаме и малък син, но когато съпругът ти се занимава с обществена дейност и ти съзнаваш смисъла на тези ангажименти, се стремиш всячески да го подпомагаш.

Това, което ми прави впечатление до момента в дискусиите на „кръглата маса“,е , че ролята на жената е на заден план. Не само като съпруга, т.е. като „сянка“ на своя мъж, но и като личност ще бъда много разочарована, ако в нашето преустройство ролята на жената остане записана само на книга. Същото важи и за децата, които са данъкоплатци на всички тези ангажименти и дискусии. Смятам, че трябва да се постигне национално съгласие на всички участници на „кръглата маса“ и те на не бъдат таксувани като две противникови страни, които се мъчат да докажат коя от тях е по-добра във „военното изкуство“. Трябва да се направят стъпки за решаване на спорните въпроси, за да стигнем до същността на нещата – до проблемите на икономиката, морала, етиката. Имам чувството, че колкото повече човек показва грозните неща, калта, толкова повече му ръкопляска публиката. Хората имат различни становища. Ние не проявяваме търпимост в дискусията. Още след сесията на Народното събрание, когато се изказа мъжът ми, започнаха да ни се обаждат по телефона с най-различни хули. И по пощата получаваме „произведения“ с подобно съдържание, понякога дори в стихотворна форма. Плурализъм означава търпимост на мненията, да уважаваш опонента си. А не да изпадаш в крайности. Трябва да имаме политическа култура.“

МАЙА ДИМИТРОВА – служителка в Института по социология , съпруга на Петко Симеонов – СДС:

„Както може да се очаква, вкъщи телефонът звъни непрекъснато. Аз съм поела доста секретарски функции. Децата също. Домакинството изцяло легна върху мен. Преди това той много ми помагаше, но сега изобщо не мога да разчитам на него. За съжаление не успяваме да му осигурим спокойствие у дома. Когато той се прибере, децата го накачулват, питат, разказват… А той е много уморен и понякога ми е съвестно, че не съм по-голям филтър поне на телефонните обаждания, за да го щадя. И сънят му е малко. Чувствам се много виновна пред него, защото сутрин той не успява да закуси, през деня, когато е в движение, също не яде, а вечер не бих казала, че успявам да приготвя нещо особено. Макар че се опитвам. Може би трябва да се замисля върху това. Аз съм на работа през деня, виждаме се вечер. Той се прибира около 22 часа. Има много лош режим – и на хранене, и на сън. И преди това беше много зает, но напоследък още по-малко го виждам. Даже едната ми дъщеря казва: „Не искам вече татко да е велик…“ Това наистина е нещо като хоро – като се хванеш на него, вече не можеш да се пуснеш. Вкъщи много се говори за „кръглата маса“. Не ми е искал конкретни съвети, но мнението, което изказвам, сигурно му влияе по някакъв начин. Не мога да преценя доколко, но той поначало е склонен да се вслушва не само в това, което казвам аз, а въобще в чуждото мнение.

За „кръглата маса“ – от една страна, съм склонна да се разочаровам от хода й, но от друга, ми се струва, че това е естествено. И поради липса на опит, и поради това, че очевидно има един етап, който трябва да се преодолее.мисля, че не бива отсега да сме песимисти. Очаквам, когато започнат да разглеждат конкретни въпроси, нещата да бъдат по-ясни, да се развиват по-бързо и евентуално да се върви към консенсус“.

ИСКРА ВЪЛКОВА – специалист в отдел „Печат“ на Министерството на външните работи, съпруга на Виктор Вълков – БЗНС:

„Разбира се, че не е лесно да си съпруга на участник в „кръглата маса“. Често с приятелките ми говорим за събитието на деня, даже имаме спорове. Те проявяват желание да научат нещо повече от мен, но аз мога да им кажа само това, което мисля, което съм чула по радиото или съм видяла по телевизията. Не мога да им предоставя „секретна информация“, защото мъжът ми не е много словоохотлив по този въпрос. Той е все така зает, както винаги. Но въпреки това ми помага. Сутрин става преди мен, купува вестници, пазарува от супермаркета. Не чувствам да се е променил ритъмът у дома, откакто е започнала „кръглата маса“. Следя я с голям интерес. От една страна, като член на нашето общество, от друга – като служител в министерство, в което новините имат много голямо значение. Според мен на моменти на „кръглата маса“ нещата се развиват бавно. Като че ли и от едната, и от другата страна се опитват да протакат. Лично аз имам желание по-скоро да се премине по един мирен начин от разграждане на тоталитарното общество към демократична правова държава с плуралистично управление. Не е правилно това, дето почти няма жени на „кръглата маса“. За в бъдеще жените трябва да бъдат по-настоятелни и да вземат по-голямо участие в обществено-политическия живот. Трябва да се борим за това. По въпроса за разграждането на първичните партийни организации по месторабота считам, че това трябва да започне  и да се извърши колкото е възможно по-скоро. Без колебание. В Министерството на външните работи има различни мнения по този въпрос . Моето лично е, че нашата партийна организация също трябва да се разформирова“.

РАДКА ДРЕНЧЕВА – пенсионерка, съпруга на Милан Дренчев – БЗНС „Никола Петков“

„Кръглата маса“ се чувства в нашия дом. Не е леко, защото от 6.30 часа до полунощ непрекъснато посрещаме гости от провинцията, звъни телефонът, цял ден отговарям на всевъзможни въпроси: къде се намира М. Дренчев, има ли вече някакви брошури за партията, какво е настроението на съмишлениците ни и т.н. Оплакват ми се, че в малките градове и села всичко върви много трудно, защото хората са  възпрепятствани от местните власти. Там очевидно още не са се освободили от страха. В София е по-друго. Хората са по-свободни и по-спокойни. Днес например дойдоха членове на партията от Елхово, Михайловград, Търговище, Русе. Така е всеки ден. Аз съм нещо като „говорител“ на БЗНС „Никола Петков“. Освен това ходя на пазар, готвя. Дъщеря ми има малко дете – и то е на моите ръце. Когато мъжът ми се върне у дома, е много уморен и напрегнат. Изкара тежък грип, но въпреки това не легна. Участваше в „кръглата маса“, беше и в радиото, и в телевизията. Навсякъде, където го повикаха. Гледаме да не го безпокоим, когато си почива.  Пазим тишина. Даже кучето свива опашка и ляга под масата.Давам на мъжа ми тези дни много витамини, „Енержикс“, валериан. Не го разпитвам вкъщи, за да не преуморявам допълнително. Естествено гледам и слушам всичко за „кръглата маса“. Много я преживявам. Мога само да кажа, че върви тежко. Не се решават конкретни въпроси. Един пита за едно, друг за друго. Всеки иска да изтъкне себе си.Това е моето впечатление“.

НАТАЛИЯ НЕНЧЕВА – студентка във ВИИ „Карл Маркс“, приятелка на Емил Кошлуков – СДС:

„Познавам го от съвсем малък, заедно сме от първи клас. Според мен политиката му е в кръвта. Въпреки че има и други възможности за изява.Свързва ни именно борбата. Винаги съм го подкрепяла и ще го подкрепям, каквото и да стане. Сигурна съм в него във всяко отношение. По време на „кръглата маса“ е нормално той да е нервен и аз гледам да му осигурявам някакви условия за отмора, колкото е по силите ми. Прибира се късно вечер. Никога не си подготвя изказванията в писмен вид. Иска само да остане сам, за да помисли. В такива моменти не го безпокоя. Живеем на квартира и обикновено се храним навън – по столове, с хамбургери и пици…Предимно сме на суха храна, но той никак не е придирчив. За дрехи също. Тези подробности въобще не му правят впечатление.

Мисля, че „кръглата маса“ се протака.Отклоняват се от главната тема и двете страни. Емил понякога се ядосва, когато вечер я коментираме. Той е много по-ерудиран от мени аз просто няма за какво да го съветвам. Освен да говори по-бавно. Но какво да каже – той си знае най-добре и аз не му се бъркам“.

Имахме намерение на нашата „дамска кръгла маса“ да спазим квота от пет другарки и пет госпожи, но др. Роска Петкова – съпруга на профсъюзния лидер професор Кръстьо Петков, любезно отказа да участва. Досещаме се, че и нейният съпруг не си стои вкъщи по цял ден в последно време. А какво му готви и какви са нейните забележки към седящите в зала №6 на НДК, за нас остава тайна. Както впрочем и мненията на „половинките“ на останалите участници в големия национален политически диалог. Можехме да дадем думата и на тях, разбира се, но или трябваше да им посветим целия брой, или да ги помолим да кажат само по едно изречение, при което тези две страници щяха да заприличат на телефонния указател…Но ако все пак някоя от тези задочни участнички в „кръглата маса“ желае да даде ценни съвети за по-нататъшната й работа, на страниците на „Поглед“ винаги ще се намери място за тях.

в. „Поглед“ – 05.03.1990