Жилищната криза не е наш патент. От остър недостиг на квартири страдат чак в столицата на братски Мозамбик. Липсата на строг контрол от страна на властите там дава възможност за най-различни незаконни комбинации и злоупотреби. Например ключ за апартамент, без каквито и да е документи за него, на „черно“ достига цена десет хиляди долара. На този фон тлеел, а напоследък и пламнал скандал в българската колония в Мапуту.

В дъното на цялата история стои един ключ. Златен да беше, може би нямаше да се скарат за него така жестоко нашите сънародници в далечната африканска страна. Но съгласете се, че не е все едно дали ще плащаш 500-600 долара на месец за жилище, или ще  се издължаваш в местната валута – метикали. Всички служители в дипломатически мисии и чуждестранни представителства са длъжни да плащат наема си в долари. Докато специалистите, работещи в мозамбикски предприятия и ведомства, имат право да наемат жилища срещу метикали. От тази възможност решил да се възползва г-н Георги Алексиев. Но да вървим по ред.

Стимулирани от хлабавите порядки, и българите в Мапуту не обявили, че се освобождава един апартамент, ползван от „Агромашинаимпекс“. Идеята да се припечелва от него някой и друг долар, като се превърне в хотел за пристигащите българи, обаче се провалила. Нито имало толкова много гости, нито цената 40 долара на нощ ги привличала, ако все пак дойдат. Две години мозамбикците изобщо не се сетили за въпросния апартамент. Това лято г-н Георги Алексиев, преводач в българското търговско представителство, решил да се настани в него със семейството си. Основание за това му дал фактът, че жена му сключила договор за работа като преподавателка в Института за чужди езици, т.е. Алексиеви скоро щели да имат право да живеят в квартира, за която се плаща в местна валута.

Съответно г-н Алексиев уведомил за намеренията си нашите власти в лицето на г-н Димитър Стратиев, ръководител на търговското ни представителство. Тъй като той се противопоставил, за арбитър бил повикан и временно управляващият българското посолство г-н Тодор Благьов. Но г-н Стратиев бил непреклонен – въпросът трябвало да се отнесе до София. Г-н Алексиев от своя страна не отстъпил и влязъл в жилището на ул.“Жулиус Ниерере“ 854 (не с взлом, а с драгоценния ключ), като призовал за свидетел консула г-н Марин Маринов.

С това случаят не само не приключил, но действително се „пренесъл“ в София – в Министерството на външноикономическите връзки и Министерството на външните работи. Георги Алексиев задочно бил осъден на преждевременно прекратяване на трудовия договор и си дошъл в София. Връх на конфликта, български приност в историята на дипломацията, е последвалото действие на г-н Благьов. Той изпратил нота до Министерство на външните работи на Мозамбик в смисъл, че апартаментът се ползва неправомерно. Един вид – наши хора вършат безобразия, вземете мерки. Чернокожите чиновници сигурно са били смаяни от подобен акт, от доброволното огласяване на разправии между европейци. Но, разбира се, веднага изпратили представители на съдебните органи и полиция да изгонят г-жа Алексиева и двете и дъщери от жилището.

Такива работи стават на хиляди километри от нашата татковина. Кой е крив и кой прав ще отсъдят двете министерства. Но каквото и да решат, „дипломатическият ход“ на г-н Богьов си остава за сметка на доброто име на България.

***

Така беше – удостовери истинността на горните редове консулът г-н Маринов. И добави: Недоумявам как е възможно шефът на VII дел на МВнР г-н Изгрев Топков и заместник-министърът на външноикономическите връзки г-н Стефан Полендаков да проявяват безразличие към този „канибализъм“ и дори да не намерят време да изслушат г-н Георги Алексиев по случая.

Ася Грънчаровав

в.“Демокрация“