Град малко по-голям и много по-различен от София. На борда на „Боинг“ ще бъдем в сигурни ръце.

Сиатъл, от нашата пратеничка АСЯ ГРЪНЧАРОВА

(продължение от миналия брой)

По брой на жители, около два милиона заедно с предградията, Сиатъл може да се сравни с „голяма София“ и прилежащите й села. През първата половина на ноември термометърът срещу хотел „Венс“ показваше между 45 и 50 градуса по Фаренхайт, което си бе досущ нашенска есен, макар Сиатъл да е по-близо до петнадесетия паралел и на две крачки от Тихия океан. Градът прилича на нашата столица и по това, че е много богат на зеленина. С тази разлика, че никой не брули и не тъпче множеството лехи със и без фонтанчета пред магазини и учреждения. Във фоайетата на хотели и кантори също е като в градини. Растителността е толкова буйна, че сигурно и помагат с някакви стимулатори. Защо не? Теменужките и палмите не са за ядене.

Сиатъл е много чист и подреден град , планиран с мисълта всичко да е максимално удобно за хората. Помислено е и за най-дребните подробности. Широки тротоари с полегат бордюр на всяка пешеходна пътека , спомен от олимпиадата на инвалидите, на която Сиатъл бе домакин, паркинги и многоетажни гаражи , които се ползват под наем. Плюс просторни магазини и безброй „заведения за обществено хранене“ за всеки джоб. Като се прибави и безупречният градски транспорт, не е толкова чудно защо жителите на Сиатъл са постоянно усмихнати. И според авторката на тези редове не небостъргачите и пазарното изобилие , нито рекламите и автомобилите са най-силното впечатление от Америка (дотолкова, доколкото това е типичен град за Щатите?), а именно взаимоотношенията между хората. Те са толкова вежливи и услужливи помежду си, че на това наистина може да им се завиди. Навсякъде имаш чувството, че изразяват особена симпатия, имат специални предпочитания към теб, а те просто се държат така с всекиго.

ПОГЛЕД ОТ 75-ИЯ ЕТАЖ

Небостъргачите не са много на брой и са съсредоточени в центъра на града. В подножието им несвикналият се усеща малко притеснен. Особено страховит изглежда „Секюрити Пасифик Тауър“, който не стига дето се губи в небесата, ами основата му е изтънена като фуния и сякаш може да се прекърши. Погледнати отдалече обаче, тези колоси са чудно красиви. Повечето постройки са с европейски измерения. С габарити като на Стария континент са и съвременните автомобили на американците – тук най-често „Форд“, джипки и японски марки. Дългите шевролети, с които обикновено  свързваме представата си за Щатите, са пребоядисани в жълто и служат за таксита.

Невероятно преживяване е да погледнеш града от изискания ресторант на 75-ия етаж на най-високата сграда (до покрива има само още един етаж). Вечер целият Сиатъл е осветен. Светят магазини, предприятия, дори по клоните на дърветата са окачени лампички (доста преди Коледа). Към тази феерия се присъединяват фаровете на движещите се коли и светлините на постоянно излитащите и кацащи самолети. Без преувеличение – постоянно. Няма миг, в който да вдигнеш поглед към небето и да не видиш поне един самолет. Изпробва се новата продукция на заводите „Боинг“ – редовни полети, тренировъчни. В центъра шумът от моторите на самолетите не се чува, но сигурно има квартали, които усещат несгодите от този сгъстен авиотрафик.

На туристическата карта на Сиатъл са нанесени десетки хотели – от луксозните „Шератън“, „Хилтън“, „Краун Плаза“ и „Уест ин“ до по-скромни, където цената на легло за една нощ е към 40-50 долара. От централен площад тръгва влакче на една релса, което се движи на нивото на третия етаж на постройките и отвежда до луна парк. Пътуването трае десетина минути, през които можеш да се наслаждаваш на града, пъстър от реклами и спретнат като че ли специално за цветна пощенска картичка.

Извънредно живописен е пазарът на Сиатъл. Под навеси – за плодове и зеленчуци, под земята – за дрехи, сувенири, бижута, играчки и всякакви други дрънкулки. Но най0впечатлаващи измежду стоките са може би морските деликатеси: раци, едри колкото кебапчета скариди, идеално почистени риби, купчини пресни стриди върху натрошен лед. Така е, когато един град е до океана. И ние не сме много далече от Бяло море и сме в най-приятелски отношения с гърците, ама какво разбираме от това?

ПИЛОТСКО ВСЕКИДНЕВИЕ

Нашите двадесет летци, които се подготвяха в Сиатъл да поемат управлението на самолетите „Боинг“ на БГА „Балкан“, по цял ден бяха „на училище“. Те бяха избрани от сто души кандидати с конкурс и в момента „летяха“ на тренажорите, сполучливо имитиращи полет на истински самолет. Пребиваването им в щата Вашингтон не беше екскурзия за завиждане. Не случайно повечето от тях се въздържаха да поканят жените си. Константин Тасков например сподели: от една страна е толкова зает, че не би могъл да обърне внимание на своята половинка, а от друга – предпочита та й спести шока от съпоставката между магазините. На Коко, както го наричат колегите, му беше дотегнала американската кухня и прекарваше вечерите в изпълнение на рецепти от книжката „Какво да си сготвя, когато мама я няма“. Този опитен пилот с двадесет години стаж беше единият от тримата българи, които „докараха“ нашия първи „Боинг“ в София. Маршрутът е бил разделен на три отсечки, като на всяка от тях са управлявали по един българин и един американец.

За да се счита, че е приключил успешно курсът за работа с „Боинг“, всеки българин трябва да изпълни по шест излитания и толкова кацания в компанията на инструктор от САЩ. Можем да сме спокойни на борда на нашите нови самолети, ако имаме късмет да пътуваме с тях. Заради интелигентността на нашите момчета и защото „Боинг“ никога няма да даде сертификати за правоуправление на неподготвени пора.

Първият ни „Боинг-737-500“ ще лети само по външни линии, вторият и третият навярно ще имат същото предназначение. В границите на България засега оставаме с изпитаните съветски машини.До по-заможни и да се надяваме, не толкова далечни времена, когато целият авиопарк на „Балкан“ ще бъде подменен. Нещо, което в авиокомпанията желаят също толкова силно, колкото и ние.

в. „Поглед“ – 1990