Особени белези – обичат да живеят в чужди къщи

На 6 юни миналата година в писмо, отпечатано във в.“Дума“, г-н Андрей Луканов заяви :„…запазвам правото си на гражданин, след като премине предизборната възбуда, да потърся в установените от закона срокове съдебна отговорност от клеветниците“. Оттогава изтече доста вода , задава се нова предизборна възбуда и дело за клевета ще има, само че…срещу г-н Луканов. То е заведено от инж. Иван Оризарски вече е насрочено за 31 т.м.

„Д“: Г-н Оризарски, вашият спор с г-н Луканов за апартамента на ул.“Латинка“ не е от вчера. Странно как не сте се срещнали досега?

И. Д.: Не сме се срещали, защото УБО-то ми беше забранило каквито и да било контакти с него, както и да му изпращам нотариални покани, за да няма доказателства, че той предварително е знаел за отчуждаването на жилището ми. Полковник Нейков, на когото беше възложено да освободи апартамента, дойде при мен в Централния институт по химическа промишленост, където работех, за да ми връчи второ съобщение, че ме отчуждават, и изрично ме предупреди – никакво търсене на Луканов!

„Д“: Моля, припомнете накратко случая с това жилище, всъщност вие имате ли някакъв документ, който да ви дава основание да претендирате за него?

И. О.: Построил съм този апартамент на основание на нотариален акт и договор. Впоследствие ние развалихме договорните си отношения със собствениците, но съдът ми призна правото да задържа апартамента, докато ми го изплатят собствениците. Те обаче не сториха това. Заповедта на съвета , с която бях изваден от апартамента,беше продиктувана от едно писмо на УБО. В мое отсъствие, докато бях арестуван, изваждат багажа ми. УБО превежда 38 хиляди лева на съвета и настанява вътре сем. Луканови.

Аз веднага подадох молба за анулиране на заповедта. Но съветът отказа да я препрати в съда. По-късно, когато тя все пак попадна в съда, заповедта бе отменена като несъстоятелна. Този факт плюс решението на съда да задържа апартамента до изплащането му от собствениците, което, както казах, не стана, са двете правни основания да смятам, че жилището е мое. Освен това при едно отчуждаване живеещият в съответния апартамент има предимство при закупуването му. На мен и тази възможност бе отнета.

„Д“: Г-н Луканов твърди, че е чел за вас „в криминалната хроника на един от нашите всекидневници преди години“…

И. О.: Аз нямам никаква присъда, за да може да каже той, че е срещал името Иван Оризарски в криминална хроника! Явно някой нещо му е подхвърлил, за да създаде представата, че има срещу себе си лековат човек, който лесно може да бъде отстранен. Ако аз бях престъпник и имах някаква присъда, нямаше да ми дадат съдебно удостоверение, за да си направя еднолична фирма.

„Д“: Но все пак сте бил арестуван. Защо?

И. О.: Арестуваха ме по едно нелепо обвинение. Журналистът Борислав Кинков от в.“Работническо дело“ обясни много добре случая в една голяма статия, озаглавена „Разправия за три милиона“.Обвинението беше, че съм спечелил от оперирането със средства, дадени за експериментиране на мое изобретение. Установи се, че няма такова нещо, и съдът на закрито заседание, без дори да ме призовава, приключи следствието. Но на тях им беше необходима шумотевица, за да създадат условия за евентуално конфискуване на имота, за да ме затворят и спокойно да сложат ръка на жилището. Защото, ако аз бях на свобода, можех да се противопоставя на това.

„Д“: Какво очаквате от това дело?

И. О.: Нека Андрей Луканов да докаже, че е видял името ми в криминална хроника. Очаквам да получа пет хиляди лева за нанесена морална щета – обида и клевета.

 

Ефектен жест от трибуната на парламента

„Купувал ли съм вилата на Емилиян Станев? Не, не съм купувал вилата на Емилиян Станев, това не беше и вила на Емилиян Станев. Той е живял в тази вила. Тя беше собственост на УБО. Известно време, по старите порядки, ползвах тази вила като кандидат-член на Политбюро…Ако питате мен, най-добре би било там да се направи музей на Емилиян Станев – този велик български писател.(Ръкопляскания от народните представители на БСП)“ – из стенограмата от пленарното заседание на Великото народно събрание, проведено на 23 ноември1990 година. Андрей Луканов отговаря на въпросите, зададени от Михаил Неделчев.

Достоен отговор, благороден жест. Само че г-н Луканов вероятно е забравил или не е знаел (?), че тази кокетна боянска къщичка не е построена от сръчните ръце на служителите от УБО, а си има своя предистория, както всички вили, апартаменти и пр. по-стари недвижими имоти. И съответно би трябвало да си има някогашни собственици или техни наследници.

ВРАГ НА НАРОДА

Имало едно време един трудолюбив и предприемчив човек. На зряла възраст търговецът Сава Йотов вече притежавал две къщи в Русе, голям апартамент в София, имот в Дряново и споменатата по-горе вила в село Бояна. Списък, достатъчно дълъг, за да го определи категорично като враг на народа, според критериите след 9.IX944 година. И естествено г-н Йотов попаднал под ударите на Закона за отчуждаване на едрата градска (и в Бояна) покрита недвижима собственост. И тръгнал над 60-годишният бай Сава по мъките. „Оставам без какъвто и да било покрит недвижим имот и на стари години съм лишен от всякакви доходи за препитание“ – пише той молба след молба до другаря Вълко Червенков, тогава министър-председател на НРБ.

„През цялата си половинвековна дейност знаех само работа и пестене. Всякога съм бил скромен. Не съм живял разпуснат и разгулен живот и не познавам разкоша. Не съм съден за каквото и да е престъпление, не съм се числил в никоя политическа партия“ – оправдава се бившият собственик. Към молбата си прилага медицински свидетелства, защото страда от белодробен емфизем. Отговорите от Министерството на правосъдието, в което в крайна сметка се озовават прошенията до др. Червенков, са еднотипни: „Съобщаваме Ви, че молбата Ви не се уважава.“

„ЗА ОБЩЕСТВЕНИ НУЖДИ“

Къщата в Бояна е отчуждена под претекст, че занапред ще бъде използвана за обществени нужди. При подобна формулировка човек обикновено си представя поликлиника, детска градина или административна служба. Съвсем не. В нея се настаняват частни лица, навярно с големи заслуги към обществото.

Оттогава са минали повече от четиридесет години, а обитателите са се сменяли неведнъж. Кой знае какво е станало с тези вещи? Сигурно са амортизирани или са се разпилели. Просторният апартамент на г-н Йотов на ул.“Сан Стефано“ 17 заедно със скъпите му мебели известно време е бил на разположение на дипломатическия корпус. Впоследствие става собственост на висшия партиен функционер Геро Грозев, днес – на наследниците му. А г-н Сава Йотов? Той си отива от този свят през 1964 г. унижен и оскърбен.

Това е само един пример от хилядите несправедливости, на които са ставали жертва заможните хора след Деветия Ден на Деветия месец, както пишеше с възторг до неотдавна един наш писател. Хора като Сава Йотов, дарил на родното си Дряново (преди 1944 година) триетажна постройка за здравен дом, дал средства за построяване на хижите „Дряновски манастир“ и „Бряста“, подпомагал с пари местните сираци преди всяка Нова година.

По-нататъшната съдба на вилата в Бояна трябва да решат шестимата наследници на първоначалния собственик, които пазят нотариалния акт и цялата преписка на многострадалния си роднина. За детска градина в това „царско село“ има далеч по-подходящи по размер постройки.

Ася Грънчарова

Отворено писмо до комуниста трето поколение

Андрей Луканов

Повод за тези редове за изказванията ти за „чистото“ семейство, от което произхождаш.

Карло Луканов и семейството му, съответно и ти, живяхте в нашата къща. Баща ми, арх. Веселин Яковов, беше създал имота на ул.“Царица Елеонора“ 25 в Бояна. Нито баща ми, нито някой от семейството ни е имал прояви срещу която и да е власт. Единствената ни вина беше, че имахме хубав имот, на който някои хвърлиха око. През 1949 г. ни изселиха. Останахме без дом, запратиха ни в провинцията.

В нашата къща, предоставена ви от властта, живяхте дълги години. Твоето „честно“ семейство, което дойде в България на власт в името на справедливостта, с удоволствие се настани наготово. Живяхте в къща, която добре знаехте, че не е построена нито от партията ви, нито от държавата. Замислихте ли се някога кой създаде този малък рай, къде и как преживява той?

Вечер затваряхте входната врата, за да имате топлота и уют, които бяха наши, а ние бяхме подхвърляни от квартира на квартира, изселени, безправни. Ти може би си живял дори в моята стаичка. Вечер си чувал вятъра в жиците, дъжда по капандурата, а аз се свивах някъде натясно. Беряхте и ядяхте плодовете в градината ни, а ние не можехме да си позволим дори плодове от пазара.

Възпираха ме за това писмо – нямало полза. Полза? Никой с нищо не може да върне взетото, неизживяното, да компенсира преживяното. Нашето семейство беше от тези, които бяха смлени, за да живеете в доволство и богатство вие – властниците.

Не заставам като твой съдник, не те питам коя ти е истинската родина, защо ти и твоите хора доведохте България до този крах. За това те питат и ще те питат други. Не те питам имаш ли съвест. Отговори си сам.

Мария Яковова

Бел.ред.: Въпросната къща вече не съществува. Мястото, където се е намирала, днес е в границите на резиденцията в Бояна. Поместваме писмото на нашата читателка на „ти“, както тя е предпочела да се обърне към г-н Луканов.

в.“Демокрация“, януари 1991