В интервю за вестник „Дневник“ председателят на Народното събрание Огнян Герджиков на въпрос какво мисли за въвеждане на мандатност в работата на магистратите заяви, че подкрепя това предложение и много се радва, защото „има известно срастване между магистратурата и престъпността по места“. Заради тези силни думи „Демокрация“ потърси председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров. Оказа се, че тези дни висшият магистрат постоянно е на път, понеже присъства на годишните отчетни събрания на съдилищата. Досега освен в Софийския районен съд е бил във Видин, Стара Загора, Перник, Кюстендил, Пазарджик, Монтана, Враца. Следващите градове в програмата му са Кърджали, Пловдив, Плевен, Бургас…Председателят на ВКС научи от „Демокрация“ за твърдението на парламентарния шеф.

  • Как ще коментирате тежкото обвинение, отправено от председателя на Народното събрание, г-н Григоров?
  • То не подлежи на коментар. Близо 40 години от съзнателния ми живот и наследствено, и професионално е свързан със съдебната система, но с по-клеветническо и безотговорно изказване, тиражирано медийно, не съм се сблъсквал. Не само от висш държавник и, с извинение юрист, но и от осъдени престъпници.
  • Вие как си обяснявате това изказване на професора по право Герджиков?
  • Като умишлено обругаване на съдебната власт, на българския съдия. Ако беше въпрос само за морала на една личност, независимо коя е тя, бих отминал с презрение такова обвинение. Или ако се отнасяше до председателя на Върховния касационен съд. Но тук става въпрос за нещо много страшни. Набедяват се за свързани с престъпността работещите „по места“ около 1500 български съдии. Това са колегите от 111 районни, 29 окръжни и 6 апелативни съдилища. Не ми се иска дори да си помисля как доволно потрива ръце някой дребен брюкселски чиновник, цитирайки в доклад за моята страна „мнението“ на председателя на българския парламент за българската магистратура.
  • Може би това е просто изтървана необмислена фраза?
  • Едва ли. Забелязал съм, че винаги когато управлението на страната ни има проблеми, фигурата на „необходимия виновник“ се търси в третата власт. Така беше и по времето на „развития социализъм“, така е, уви, и при българската демокрация.
  • Ще отречете ли, че и съдебната система си има трески за дялане?
  • Разбира се, далеч съм от мисълта, че в правораздаването всичко е наред, но едва ли то ще се подобри с подобни клеветнически твърдения, които, ако бяха персонифицирани, щяха да представляват престъпления по наказателния кодекс.
  • Познавате ли лично председателите на съдилищата в цялата страна? Гарантирате ли за тях?
  • Познавам ги всичките. Мнението на съдиите от Върховния касационен съд и лично моето за колегите ни „по места“ е, че в огромната си част това са квалифицирани юристи с необходимите морални и човешки качества за тази професия. Извинявам се на колегите и нека бъдат снизходителни – възможно е господин Герджиков да бърка магистрат със синдик, говорейки за „срастване д престъпността“.

Въпросите зададе Ася ГРЪНЧАРОВА

в. „Демокрация“ – 25.03.2002