Народният представител от СДС Дянко Марков призна пред репортер на „Демокрация“, че е оцелял в затвора благодарение на бивш шампион по мотоциклетизъм. Как е станало това и любопитен епизод от живота на един корав и находчив нашенец разказа депутатът, който е и лидер на Българския демократически форум.

Шампионът по мотоциклетизъм Сашо Българов бил необикновено чаровен мъж по думите на Дянко Марков: синеок,с тънки мустачки, вечно усмихнат, с много високо самочувствие, дързък и смел. Вероятно тъкмо тези качества му навлекли неприятности в мрачната 1949. Тогава в България нямаше много шампиони, после се навъдиха, уточнява депутатът. Подставено лице от женски пол било използвано, за да се прати нахаканият Сашо зад решетките. Обвинението срещу него било абсурдно. Бай Дянко, аз не мога да смогвам на момичетата, които ме харесват, а те ме затварят за блудство, през смях казвал спортистът. В Богданов дол Българов бил в привилегировано положение – работел в канцеларията.

Аз нямаше да издържа в рудника, не можех да работя като къртица под земята, признава Дянко Марков. Една сутрин след нощна смяна Сашо го събудил с думите:“Ставай, взимай още двама приятели и и да ходим при Гершанов. Ще те измъкна от мината, ще работиш трудова отчетност в бараките“.  Известният с жестокостта си капитан Гершанов строил затворниците и взел да ги разпитва кой какъв е по професия. Мъжете се представяли един подир друг  – заклет експерт-счетоводител, студент юрист, офицер пилот (Дянко Марков). „Маскара, аз такива хора ли ти казах да ми подбереш“, избухнал комунистическият „възпитател“. Сашо Българов обаче го залъгал с обяснението, че Марков е бил най-големият цигулар в затвора, бива ли да се затрие такъв музикант? Някаква струна в душата на Гершанов трепнала, може би бившият келнер си спомнил времето на кръчмарската чалга. „Добре, но ако саботираш – куршум!“ – креснал капитанът и се хванал за кобура.

Така Дянко Марков отървал непосилния миньорски труд и станал чиновник в затвора. Сашо даже му предложил да го измъкне на свобода, като напише в досието му, че е помилван, но летецът, „враг на народната власт“, категорично отказал. Заради тарикатлъците си по едно време Българов изпаднал в немилост и бил пратен в рудника. Вместо да се стресне, Шампиона не пипнал кирка и лопата под земята, а спал през цялата нощна смяна , завит в кожуха си. За наказание два дни стоял прав на двора – инквизиция, прилагана при неизпълнение на трудовите норми. След няколко дни на непокорство Сашо се появил с подуто до неузнаваемост лице и почти затворени очи. Това се оказало поредната му магария: пробил с топлийка небцето си и започнал „да се надува“, при което физиономията му заприличала на плондер. С този трик си издействал лечение в минната болница в Перник. Оттам успял да прати хабер на брат си да му докара мотоциклета. Издебнал подходящ момент, скочил от прозореца и отпрашил към София. Но не избягал, а се явил пред шефа на затвора и му казал, че Гешанов го е „наредил така“ и ако остане в Богданов дол, ще умре. Повярвали му и го изпратили в здравното заведение зад решетките. По-късно май се разкрила истината, разчуло се сред лишените от свобода.

„Оцеляването си дължа на Шампиона, на неговата смелост, дързост и другарско чувство“ – казва Дянко Марков. – Нека тези думи бъдат закъснели цветя върху равния му гроб“.

Ася Грънчарова

в.“Демокрация“