Ася Грънчарова

Миналата година в нощта на 19 срещу 20 март Българското национално радио замлъкна за час и 40 минути. Тази година на 10 март Инфорадио спря да излъчва за един час. Има много разлики, но и нещо общо между тия две събития. През 2001 токът на „Драган Цанков“ 4 угасна в разгара на истеричните протести на част от журналистите в БНР срещу избрания от НСРТ генерален директор. Тогава обществото бе забаламосано с крайно наивна версия – крадци отмъкнали кабела, свързващ централната апаратна на БНР и предавателя. Полицията обаче заловила злосторниците, те се разкаяли и…случката потъна в забвение. Миналата неделя пък „кабелна повреда“ отне думата на Явор Дачков и неговите събеседници, но като стигна възмутителната новина до синия форум в НДК, жичките мигом бяха свързани и диалогът в студиото възстановен. Свободата на словото възтържествува.

Кой всъщност дърпа радиошалтерите и защо? Всички приказки за стражари и апаши са смешни и в двата случая. Без съмнение само тесен специалист може да спира тока в електронните медии. Същият познавач на техниката е наясно как бързо да възстанови излъчването, когато поиска. Кой стои зад прекия извършител, е друг въпрос. В БНР казусът не е с повишена трудност – националното радио млъкна точно когато протестите станаха най-кресливи. Стига някой да си направи труда да тръгне по тази диря. Но органите на реда, сигурността и правосъдието, кой знае защо, не го сториха. А скандалът беше грандиозен и засягаше националната сигурност. Щом като наглият прекъсвач на тока остана ненаказан, утре всеки авантюрист или психопат, който знае кое копче да натисне, може да използва държавния ефир за каквото му скимне: да обяви, че сме във война, че АЕЦ „Козлодуй“ е гръмнал (тази шегичка вече я преживяхме), че след час-два ще ни помете тайфун и какво ли не още.

В Инфорадио е по друго. Кой там има интерес да прекъсне предаването, да си отговорят шефовете на частната медия. Водещият е лесен – неговите „Гласове“ все отнякъде ще прозвучат и будните хора ще ги намерят в ефира дори заглушителните съоръжения от Тодор-Живково време пак да заработят.

в.“Демокрация“, 2002