Ася Грънчарова

Режисьорът Теодор Ушев отказа награда в Москва, но Русия не научи за това

Режисьорът Теодор Ушев отказа да получи награда на Московския международен кинофестивал, съобщи самият той за Свободна Европа в четвъртък следобед. Часове по-късно в Русия беше излъчен запис от церемонията по награждаването, но от него не стана ясно, че режисьорът е отказал да приеме отличието.

Не беше пуснато и видеообръщението на Теодор Ушев, поискано от самите организатори.

Поводът за видеообръщението е отличаването на филма на Ушев „Ф1.618“ със Специалната награда на журито. Тъй като режисьорът не е в Русия, организаторите го молят да се обърне към публиката с кратко видео и да го изпрати по електронен път, става ясно от кореспонденция, с която Свободна Европа разполага.

Новините идват след закриването на юбилейния 45-и Московски международен кинофестивал. Той се провежда в условията на агресивна война на Русия срещу Украйна и на репресии и цензура, наложени вътре в страната.

„Не мога да приема тази награда в град, откъдето се издават заповеди за убийство на деца, жени и старци“, казва Теодор Ушев във видеообръщението, което не достигна до руската публика.

„[Т]ук (…) се пишат команди за изстрелване на бомби срещу хора, които просто искат да бъдат свободни“, казва още режисьорът. „Затова с голямо съжаление трябва да откажа да приема тази статуетка“, добавя той.

Записът на церемонията по награждаването беше излъчен по руските телевизии и сайтове близо три часа след събитието. В него думите на Ушев са заменени с дикторски глас, който казва: „Създателите на филма не можаха на присъстват на церемонията. Наградата ще им бъде връчена по-късно“.

Неизлъчената реч на Ушев е дълга 2,40 минути и е произнесена на руски, английски и български. Тя съдържа препратки към руските народни приказки и към стиховете на нобеловия лауреат Йосиф Бродски. В нея се казва, че в днешна Русия „местата на доброто и злото са подменени“.

„Един ден отново ще можете да казвате на черното – черно, а на бялото – бяло! И когато това стане, когато в Москва отново ще може да се диша свободно, аз ще дойда и ще си поискам обратно статуетката“, казва още Теодор Ушев.

Московският международен кинофестивал съществува от 1935 г. и се смята за един от водещите в света още от времето на СССР. След пълномащабната инвазия на Русия в Украйна той загуби акредитацията си, предоставяна от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти. Чужди продукции масово бойкотираха изданията на фестивала през 2022 и 2023 г.

От 1999 г. директор на фестивала е режисьорът Никита Михалков, който е официален застъпник на Владимир Путин на изборите през 2012 и 2018 г. Михалков подкрепя войните на Русия в Чечня, Грузия и Украйна. Той е сред основните руски разпространители на конспиративни теории в телевизионното си предаване.

Теодор Ушев сам е взел решението да изпрати филма си за конкурсната програма на фестивала, написа той във Фейсбук преди две седмици. Тогава стана известно, че филмът му е селектиран.

Освен филма на Теодор Ушев в основната програма на фестивала се състезаваха филми от Русия, Китай, Аржентина, Сърбия, Уругвай, Бразилия, Чили, Мексико, Япония, Бангладеш. Участваше и копродукция от Румъния и Франция.

Голямата награда беше присъдена на филма „Трима братя“, копродукция на Чили и Аржентина.

Свободна Европа - 28 април 2023

by Ася Грънчарова

Две Мариани и една Мария украсяват върховете на съда

Мариана Иванчева, Мариана Георгиева и Мария Стефанова са три очарователни VIP-служителки в администрацията на държавата. Те са секретарки съответно на председателите на Върховния касационен, на Конституционния и на Върховния административен съд.

Г-ца Мариана Иванчева е виртуоз в свързването по телефона на шефа си Иван Григоров – понякога едновременно с районния съд в град Бяла, с водещия от Дарик радио и с директора на Националния институт на правосъдието. Само тя може за пет минути да открие и предостави на шефа си решение на пленума на ВКС от 2002 г., искане до КС от 2003 или протокол от общото събрание на наказателната колегия от 2004. Координира безпогрешно ангажиментите на съдия № 1, винаги е в бойна готовност да съобщи на шофьора му от НСО Румен да го чака на входа на Съдебната палата или другаде, всеки ден приема куп пликове и разпраща още толкова писма. Компютърът, факсът и ксероксът понякога загряват от напрежение, но не и Мариана. „По най-бързия начин“ е една от любимите фрази на Иван Григоров и секретарката му много добре знае какво означава това. По правило неговите заповеди трябва да се изпълняват с максимална скорост. Плюс всичко останало Мариана Иванчева подготвя отговорите на молбите и жарбите от десетки граждани, които най-често не са наясно с правомощията на председателя на ВКС и се обръщат към него вместо към адвоката си. По общо мнение на съдиите и служителите във Върховния касационен съд момичето с буйните къдрави коси и променящи цвета си очи – ту сини ту зелени, се справя отлично на длъжността „дясна ръка на председателя“. Самият той не крие колко я цени и разчита на нея. Винаги в елегантен костюм и с обувки на висок ток, учтива и коректна, Мариана озарява с присъствието си ВКС от 13 години.

Със същия стаж може да се похвали Мариана Георгиева, само че пред кабинета на конституционен съдия № 1. Сигурно се чувства уютно там, понеже, както самата тя признава, досега не е имала строг шеф, включително сегашния – Неделчо Беронов. По думите й той е изключително подреден човек, който без да се натрапва, държи на реда и не отлага поети ангажименти. Според тази Мариана най-трудно в работата й е да убеждава някои хора, че не тя е шефът. И съответно да ги накара да проумеят, че много неща зависят от нея, но не тя взима решенията. Трябва да угодиш на всички, за да не гледаш намръщени физиономии, е философията на г-жа Георгиева, която е завършила философски факултет. И друга мисия има тя по неволя – да обяснява до безкрай, че да заведеш дело съвсем не означава, че ще го спечелиш. Въпрос на народопсихология, усмихва се Мариана Г.

Задължително на „ви“ с достолепните 12 конституционни съдии, секретарката на Неделчо Беронов е любезна (без излишни превземки) с всички, прекрачили прага на кабинета. Чувството за хумор никога не я напуска и прави деня й по-лек. Малка рамка със снимки на двете й пораснали дъщери и сребърен несесер със символа на Темида – спомен от покойния председател на КС Христо Данов, са единствените украшения върху бюрото на Мариана Георгиева. Какво прави след работа ли? Посвещава се на семейството и приятелите си, но когато не е на репетиция, защото артистичната й натура е намерила реализация във фолклорния хор „Елица“.

Мария Стефанова от осем години е секретарка на председателя на Върховния административен съд. Константин Пенчев е вторият й шеф след Владислав Славов, който стана конституционен съдия. Петдесет минути в компанията на тънката висока Мария  са достатъчни, за да се убедиш, че е момиче с характер и че много съвестно си върши работата. Г-ца Стефанова е завършила семестриално българска филология в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“  и същевременно е V курс студентка в ЮЗУ „Н. Рилски“ – Благоевград. Разбира се, специалността е „Право“. Рядко ми се случва в делничен ден да безделнича, признава Мария от ВАС. На въпроса колко телефонни разговора провежда на ден отговаря: „Стотина, плюс-минус сто“…

За Константин Пенчев казва, че е строг в приемлива степен, защото все пак ръководи сериозна държавна институция. И продължава: „Шефът ми се държи с подчинените си доста нетипично на началник с неговия ранг – изключително непосредствено и естествено, няма и следа от превъзходство на служебното му положение. Не знам защо някои „големи клечки“ си мислят, че ако се усмихнат или пуснат шега пред подчинените си, ще „олекнат“. Е…за щастие, г-н Пенчев не е възприел тази погрешна философия, така че работата  и общуването с него е истинско удоволствие“.

Една от причините Мария да идва всяка сутрин в добро настроение в съда е мисълта за ведрата атмосфера и разбирателството с шефа. Вярва, че и другите му подчинени го възприемат по същия начин. Работата със спокойни и приветливи хора, които при това са и джентълмени, винаги е приятна и плодотворна, обобщава Мария Стефанова. Съдиите се обръщат към нея на „ти“, а тя към тях – на „ви“, защото си дама сметка за служебната йерархия. Дребни сувенири от приятели освежават работното й място. В бюрото си държи и таблетки срещу главоболие – понякога умората си казва думата. Кино, театър, телевизия, ходене на гости или хубава книга (в зависимост от настроението , компанията, културния афиш и „финансовото здраве“) запълват вечерите на неомъжената засега секретарка на Константин Пенчев.

Три представителни и интелигентни момичета скромно вършат своята отговорна и вдигаща адреналина работа във ВКС, ВАС и КС. Мариана 1, Мариана 2 и Мария са напълно готови за влизането ни в Европейския съюз. Само че това не го пише никъде в докладите за напредъка на България по пътя към ЕС. А то също е важно.

Ася Грънчарова - сп.“Общество и право“ 9-10/2005

by Ася Грънчарова

Не е страшно да се отваряме към хората с любов

С актьора Йосиф СЪРЧАДЖИЕВ разговаря Ася Грънчарова

Много е кофти да усещаш непрекъснато лошото

Благодарение на силната си воля, помощта на всеотдайната си съпруга Райна, усилията на лекари, милосърдни сестри и рехабилитатори актьорът Йосиф Сърчаджиев успешно се възстановява от прекарания в началото на юли 2004 тежък инсулт. Говори бавно, но все по-гладко. Рядко се затруднява с някоя по-сложна дума. Предишното интервю с него направихме отдавна в къщата му в Синеморец, с продажбата на която фактически приключи морският период на Йоско, продължил 12 години.

• Радвам се, че изглеждаш така добре. Как го постигаш? Опиши един твой ден, моля те.
• Ставам в осем часа, правя гимнастика половин час – 40 минути. След това излизам с кучето да купя вестник – левия „Сега“ и в сряда – нашия вестник „Седем“. Закусвам, в 11.00 часа отивам във Военна болница и към два часа се връщам.
• С какво пътуваш до болницата? Закарват те с кола ли?
• Не, с трамвая и с автобус. Усещането е прекрасно! По-рано, когато беше сцената, усещах публиката, а това не е публиката, това са хората. По друг начин живея с тях.
• Кажи няколко имена на доктори, сестри, рехабилитатори, които те изправиха на крака.
• Илияна Върбанова е моята прекрасна рехабилитаторка. Във Военна болница – ама то е любов с тези хора! С д-р Арнаудова правим процедурите с лазера. (д-р Николай Болтаджиев, който има болница „Света Богородица“, сам го намерил и му дал лекарства, за които отказал да вземе пари, помага в разговора Райна Сърчаджиева). Бяхме в Хисар. Там има един чудесен санаториум, вътре с басейн, мога да плувам. Рехабилитатор ми беше Николай Калинов. Много силно беше усещането ми за водата, въздуха и хората. През януари пак ще отидем. Искам да кажа една дума и за човека, който ми плати за санаториума и процедурите в Хисар – Димитър Консулов се казва.
• Какво те свързва с този мъж?
• Сега ще ти кажа. Хисарската вода.
• Която ти рекламираше.
• Да. Този млад човек ми се обади и ме покани. Страхотна работа! Той, както и хората с лазера, не искат да им плащам. А там е скъпичко все пак.
• Какво те крепеше през тази трудна година и половина, откакто се разболя?
• Знаеш ли какво? Това е много важно – усещах, че съм до някаква степен друг човек и, естествено, не мога да общувам с другите по стария начин. И въпреки това аз разбрах, че има някакви различни отношения на добро, на добрите хора към мен, не към актьора, когото познават, защото аз не правя театър.
• Може би, ако не беше те сполетяла бедата, нямаше да го почувстваш така?
• Да. И това е много важно за мен – че хората ме виждат по такъв начин. Страхотно ме кефи това нещо.
• Връщането ти на сцената сигурно беше голяма емоция? Припомни ни как стана.
• Решихме го с моята директорка на театъра Бина (Харалампиева, няколко месеца след инсулта – б.а.). Тя каза „Дай да направим нещо за теб, Йосо. Нещо, което не е голяма роля за теб, но просто да опиташ“. И това, естествено, не е някакъв страхотен театър, но просто е усещане, че си пак на сцената. Получих най-голямата любов на колегите ми в този момент, когато много трудно работех. Особено в началото, когато нямах думи…
• Те бяха търпеливи и внимателни към теб?
• Много. Разбира се, това е някакъв начин, за да поддържам нивото. Не е високо ниво, но все пак е усещане за нов живот. Разбрах, че не мога да бъда по същия начин актьор, но почувствах климата на театъра. Той продължава да е измама и аз участвам в тази измама. Беше много хубаво, ще продължа така.
• Като стана на 60 години, ти не получи никаква награда. Това обиди ли те?
• Не, не! Не понасям такива неща! Няма думи! Толкова е гадно това! Никога не съм обичал тези „прекрасни“ отличия. Актьорът си е актьор на публиката. И очите, и ръката, която ръкопляска, са най-голямата награда. Като се върна в къщи след представление стоя половин час, гледам в ъгъла и си казвам: „Господи, колко беше прекрасен животът на тази сцена!“
• По особен начин участваш в киното днес – в документален филм за хората, които са със същата съдба.
• Точно така. Помагах на моята лекарка д-р Стаменова. Тя правеше един филм за отношението на хората към тази болест.
• Ти „главна роля“ ли играеш?
• Не, много „актьори“ са – болни, които разказват за своята болест. И това е важно за хората. Мисля, че има значение. Въобще смятам, че всичките неща, които съм преживял, са важни не само за мен, а и за други, които имат възможност да предотвратят тази болест.
• Щом като купуваш вестници и гледаш новините по телевизията, значи политиката все така не ти е безразлична.
• Разбира се, аз продължавам с огромна сила живота. Това е прекрасно нещо все пак, защото значи аз живея. Другото е да умра.
• Йоско, не мислиш ли, че ние, десните българи, малко сме склонни да мрънкаме, все сме недоволни. Може би затова ни раздробиха и губим битките. Имаш ли някаква идея как да тръгнем нагоре?
• Не смятам, че сме такива, които мрънкат, че сме мърморковци. Такива са въобще хората в България. Това е в нашата психология, което е проблем. Важното е, че ние може да мрънкаме, обаче имаме идея до края, а не за нещо, което става в момента ей така. Това е голямата идея за дясната ми ръка.
• Кои ние, ние май сме малко на брой. Нещата не се случват, както ги искаме.
• Така е в целия свят. Най-свестните хора са малко. Повечето държат на лявата ръка, те са леваци. А ние сме дясната ръка, малко сме, но затова пък дясната ръка е много по-силно и действаща. Дясното е движението напред във времето.
• Имаш ли някакви очаквания от новия кмет на София?
• Нямам представа от този човек и не мисля, че той е най-великият, който ще направи най-великото нещо в града. Смятам, че е голяма смешка усилието на радиото, телевизията и вестниците да направят от него герой. Това е смешно, но и тъжно. Показват го някъде, където е станала катастрофа – 10 коли се ударили и той казва: „Трябва да оправим шосето“. И дръпнаха за ушите няколко души. Но това е най-естественото нещо!
• Не е подвиг според теб.
• Не. Освен това ние много добре знаем, че той няма такава голяма възможност да прави каквото и да е, защото има общински съвет. Много вярвам, че тези хора там не са идиоти и все пак помагат за София.
• Ако помагаха, щеше да има някакъв резултат. Градът е в окаяно състояние.
• Според мен те нямат възможност в тази посткомунистическа система. Тя работи отдавна и е направена така, че да не действа нормално.
• Като заговорихме за този прословут кмет, като че ли се оказа, че артистите не са най-суетните хора?
• Точно така. В него има непрекъснато някаква проява на артистизъм, което е смешно, защото той показва една драма, в очите му има драма, а мен ме надува смях като го гледам. Той е лош актьор. Дано пък му помогнат тези хора около него. Това е важно все пак за нас.
• Да поговорим малко и за културата. Нов министър, нов късмет…
• Виж какво, културата няма нищо общо с министъра. Това е нещо, което не помага на културата. И не пречи много.
• Няма ли значение личността на министъра?
• Няма, няма. Въобще това няма никакво значение, защото в театъра много хубави пиеси си имаше и в най-гадните години и сега има много хубави пиеси също. Както и обратно - има отвратителни пиеси независимо каква е системата на културното министерство. Могат да помагат за проблемите около парите. Както виждаш, предишният министър – кой беше?
• Имаше една Нина Чилова.
• Аз говоря за предишния министър.
• Преди нея беше Божидар Абрашев.
• Абрашев. Той беше върхът на смешката. Въобще в България в момента има страх да се прави голяма култура. Просто няма култура във въздуха около нас. Колкото повече става тази простащина, толкова повече ще усещаме голямата култура. Тя става мъничка, много се затваря, обаче вътре в нея има страхотна енергия. Това ще става и аз го усещам.
• Смяташ, че чалгата няма да превземе всичко?
• Но това беше нужно – да имаме чалга докрай. Тази групичка от хора обаче, които сега са нещастни заради нея, ще станат водещи в един момент.
• Голям оптимист си.
• Разбира се. И аз се радвам, че ще стане така, защото виждам колко много млади и интересни хора има у нас.
• Има, но те гледат навън.Сигурно повечето от тях са си подали документи за зелена карта.
• Е да де, но пак ще се върнат. Разбира се, има вероятност да изчезне тази България и след стотина години може би няма да я има в този смисъл, но все пак този дух на българина ще го има. Страхотна енергия има! Той е от памтивека до днес. И дори тази наглост, дори българската простащина – и тя е прекрасна! Голяма сила е тя!
• Мисля, че това твое „прозрение“ е добро за финал.
• Чакай бе, какво приказваш? Още нищо не сме говорили за партията!
• Аз пък нарочно не исках да те разпитвам за партията.
• Знаеш ли колко искам да ти кажа, че аз не съм партиен член, нямам никакво отношение към партиите, но идеята, която тази партия носи, е и моя идея. Обаче какъв е проблемът днес? Че тази партия все още няма възможност да бъде голяма, да докосва повече хора. Едно, че сме много елегантни и елитни, това е естествено. Но тези умни хора трябва да отворят ръцете си така, ей така (разперва пръсти като ветрило), а не така (събира пръстите си). Към другия – ела при мен, ела дати кажа нещо, ела да направим еди какво си! Като има стачка, ние ще отидем при тях, ако разберем, че има смисъл в тази стачка. Трябва да помогнем на тези, които стачкуват. Ако има проблеми около здравеопазването, ние няма да говорим с Народното събрание, а с онези, които имат голям проблем и трябва да им покажем, че знаем това. Не е страшно да се отваряме към хората с любов.
• Каква 2006 година очакваш?
• Все едно е. Дали е шеста или седма, няма значение. Въпросът е, че има движение напред.
• Само ти го виждаш, изглежда.
• Не е така. За много хора е така. Всеки ден си говорим, че става ужасно, гадно, мръсно. Обаче си казвам: мама му стара, това е нещо като едно л…, което накрая се превръща в нищо. Остава на земята и помага на растенията, става на тор.
• Ти наистина си страхотен оптимист, завиждам ти!
• Вярвам бе! Много е кофти да усещаш непрекъснато лошото. Какво по-гадно беше от моето положение – аз умирах. И освен това не е толкова страшно това, което става. Не само аз се движа, не само ние се двигим, светът се движи по някакъв начин. И има проблеми, които са толкова огромни, че България няма никакво значение.
• Е да, но на нас животът ни минава тук.
• Ще стане добре за нас. То няма как да е друго. Когато има такива ужасни неща около нас: войни, убийства, тероризъм, в един момент си казваш: чакай бе, майната му! Такива прекрасни неща има – иди с приятелите си на Витоша, иди на морето и изплувай малко. Снегът, който вали. Тази локва, която е много гадна за обувките, обаче е толкова приятно усещането да цопнеш в нея. Всеки момент можеш да намериш нещо хубаво. Нашите приятели, десните хора, са най-чувствителни, те са нормалните хора. Те са важните, трябва да го знаят.

by Ася Грънчарова

Шампион по мотоциклетизъм надхитрил тъмничари в Богданов дол

Народният представител от СДС Дянко Марков призна пред репортер на „Демокрация“, че е оцелял в затвора благодарение на бивш шампион по мотоциклетизъм. Как е станало това и любопитен епизод от живота на един корав и находчив нашенец разказа депутатът, който е и лидер на Българския демократически форум.

Шампионът по мотоциклетизъм Сашо Българов бил необикновено чаровен мъж по думите на Дянко Марков: синеок,с тънки мустачки, вечно усмихнат, с много високо самочувствие, дързък и смел. Вероятно тъкмо тези качества му навлекли неприятности в мрачната 1949. Тогава в България нямаше много шампиони, после се навъдиха, уточнява депутатът. Подставено лице от женски пол било използвано, за да се прати нахаканият Сашо зад решетките. Обвинението срещу него било абсурдно. Бай Дянко, аз не мога да смогвам на момичетата, които ме харесват, а те ме затварят за блудство, през смях казвал спортистът. В Богданов дол Българов бил в привилегировано положение - работел в канцеларията.

Аз нямаше да издържа в рудника, не можех да работя като къртица под земята, признава Дянко Марков. Една сутрин след нощна смяна Сашо го събудил с думите:“Ставай, взимай още двама приятели и и да ходим при Гершанов. Ще те измъкна от мината, ще работиш трудова отчетност в бараките“.  Известният с жестокостта си капитан Гершанов строил затворниците и взел да ги разпитва кой какъв е по професия. Мъжете се представяли един подир друг  - заклет експерт-счетоводител, студент юрист, офицер пилот (Дянко Марков). „Маскара, аз такива хора ли ти казах да ми подбереш“, избухнал комунистическият „възпитател“. Сашо Българов обаче го залъгал с обяснението, че Марков е бил най-големият цигулар в затвора, бива ли да се затрие такъв музикант? Някаква струна в душата на Гершанов трепнала, може би бившият келнер си спомнил времето на кръчмарската чалга. „Добре, но ако саботираш – куршум!“ – креснал капитанът и се хванал за кобура.

Така Дянко Марков отървал непосилния миньорски труд и станал чиновник в затвора. Сашо даже му предложил да го измъкне на свобода, като напише в досието му, че е помилван, но летецът, „враг на народната власт“, категорично отказал. Заради тарикатлъците си по едно време Българов изпаднал в немилост и бил пратен в рудника. Вместо да се стресне, Шампиона не пипнал кирка и лопата под земята, а спал през цялата нощна смяна , завит в кожуха си. За наказание два дни стоял прав на двора – инквизиция, прилагана при неизпълнение на трудовите норми. След няколко дни на непокорство Сашо се появил с подуто до неузнаваемост лице и почти затворени очи. Това се оказало поредната му магария: пробил с топлийка небцето си и започнал „да се надува“, при което физиономията му заприличала на плондер. С този трик си издействал лечение в минната болница в Перник. Оттам успял да прати хабер на брат си да му докара мотоциклета. Издебнал подходящ момент, скочил от прозореца и отпрашил към София. Но не избягал, а се явил пред шефа на затвора и му казал, че Гешанов го е „наредил така“ и ако остане в Богданов дол, ще умре. Повярвали му и го изпратили в здравното заведение зад решетките. По-късно май се разкрила истината, разчуло се сред лишените от свобода.

„Оцеляването си дължа на Шампиона, на неговата смелост, дързост и другарско чувство“ – казва Дянко Марков. – Нека тези думи бъдат закъснели цветя върху равния му гроб“.

Ася Грънчарова

в.“Демокрация“

by Ася Грънчарова

Герджиков хули съдиите, Григоров им се извинява

В интервю за вестник „Дневник“ председателят на Народното събрание Огнян Герджиков на въпрос какво мисли за въвеждане на мандатност в работата на магистратите заяви, че подкрепя това предложение и много се радва, защото „има известно срастване между магистратурата и престъпността по места“. Заради тези силни думи „Демокрация“ потърси председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров. Оказа се, че тези дни висшият магистрат постоянно е на път, понеже присъства на годишните отчетни събрания на съдилищата. Досега освен в Софийския районен съд е бил във Видин, Стара Загора, Перник, Кюстендил, Пазарджик, Монтана, Враца. Следващите градове в програмата му са Кърджали, Пловдив, Плевен, Бургас…Председателят на ВКС научи от „Демокрация“ за твърдението на парламентарния шеф.

• Как ще коментирате тежкото обвинение, отправено от председателя на Народното събрание, г-н Григоров?
• То не подлежи на коментар. Близо 40 години от съзнателния ми живот и наследствено, и професионално е свързан със съдебната система, но с по-клеветническо и безотговорно изказване, тиражирано медийно, не съм се сблъсквал. Не само от висш държавник и, с извинение юрист, но и от осъдени престъпници.
• Вие как си обяснявате това изказване на професора по право Герджиков?
• Като умишлено обругаване на съдебната власт, на българския съдия. Ако беше въпрос само за морала на една личност, независимо коя е тя, бих отминал с презрение такова обвинение. Или ако се отнасяше до председателя на Върховния касационен съд. Но тук става въпрос за нещо много страшни. Набедяват се за свързани с престъпността работещите „по места“ около 1500 български съдии. Това са колегите от 111 районни, 29 окръжни и 6 апелативни съдилища. Не ми се иска дори да си помисля как доволно потрива ръце някой дребен брюкселски чиновник, цитирайки в доклад за моята страна „мнението“ на председателя на българския парламент за българската магистратура.
• Може би това е просто изтървана необмислена фраза?
• Едва ли. Забелязал съм, че винаги когато управлението на страната ни има проблеми, фигурата на „необходимия виновник“ се търси в третата власт. Така беше и по времето на „развития социализъм“, така е, уви, и при българската демокрация.
• Ще отречете ли, че и съдебната система си има трески за дялане?
• Разбира се, далеч съм от мисълта, че в правораздаването всичко е наред, но едва ли то ще се подобри с подобни клеветнически твърдения, които, ако бяха персонифицирани, щяха да представляват престъпления по наказателния кодекс.
• Познавате ли лично председателите на съдилищата в цялата страна? Гарантирате ли за тях?
• Познавам ги всичките. Мнението на съдиите от Върховния касационен съд и лично моето за колегите ни „по места“ е, че в огромната си част това са квалифицирани юристи с необходимите морални и човешки качества за тази професия. Извинявам се на колегите и нека бъдат снизходителни – възможно е господин Герджиков да бърка магистрат със синдик, говорейки за „срастване д престъпността“.

Въпросите зададе Ася ГРЪНЧАРОВА

в. „Демокрация“ – 25.03.2002

by Ася Грънчарова

Митрофанова се озова на гости на Симеон II във Врана

Митрофанова се озова на гости на Симеон II във Врана

Бившият премиер Симеон Сакскобургготски e бил домакин на руския митрополит Антоний и посланика на Русия Елеонора Митрофанова във вторник вечерта. Кратък разказ и снимките от срещата са публикувани в сайта на московската патриаршия.

Руското посолство в България и личният сайт на Сакскобургготски са решили да премълчат събитието.

По-рано през деня на 6 декември протестиращи граждани блокираха входа на руската църква в центъра на София заради визитата на Антоний. В църквата бяха още бившият вицепремиер и вътрешен министър Румен Петков, както и Митрофанова.

На една от снимките Сакскобургготски позира с руски духовници и с Митрофанова пред портрета на своя баща - покойния цар Борис III. Избиването и прогонването на царското семейство от България се случва преди 78 година заради окупацията на България от войските на СССР.

Московската патриаршия съобщава, че митрополит Антоний се намира в България по повод 70-годишнината от създаването на местно подразделение на руската православна църква. Срещите със Сакскобургготски са се случили в присъствието на настоятеля на църквата в София архимандрит Вассиан Змеев и още двама души от отдела за външни отношения, който се оглавява от Антоний.

"Митрополит Волоколамский Антоний топло приветства Симеон II Сакскобургготски от името на святейшия патриарх Московски и всеруски Кирил, като отбеляза неговия забележителен принос за съхранението на единството на Българската православна църква и укрепването на позициите ѝ в българското общество, както и личния принос на Главата на Царския дом на България в укрепването на отношенията между Руската и Българската православна църква", се казва в информацията.

Сакскобургготски също е предал "поздрави и благопожелания" на патриарх Кирил. Митрополит Антоний не е посрещнат от българския патриарх Неофит.

Месец след началото на руската инвазия в Украйна Сакскобургготски даде интервю за полския в. "Жечпосполита", в което перифразира думите на баща си цар Борис III: "Винаги с Германия, никога срещу Русия".

"Има две неща, които не може да променим: историята и местоположението си на картата", каза Сакскобургготски. В същото интервю той обясни, че е нормално управлението на Русия да е "малко по-авторитарно", защото е много голяма страна.

Медиапул – 7.12.2022

by Ася Грънчарова

"Ди велт": Как бедна България спаси тайно Украйна с оръжие и гориво

България е предоставила гориво и съветски оръжия на Украйна в труден момент за армията, но тайно, заради проруски политици в правителството на Кирил Петков.

Това се твърди в разследване на германския вестник "Велт", за което разказва "Политико" (изданието бе купено от "Аксел Шпрингер груп" през 2021 г.). Оригиналното заглавие в "Ди велт" е: "Страната, която тайно спаси Украйна".

В разследването на базата на разговори с бившия премиер Петков, бившия финансов министър Асен Василев и украинския външен министър Дмитро Кулеба се твърди, че докато София полагаше усилия да излъчи посланието, че не въоръжава Украйна, заради напрежението в коалицията, зад кулисите България се притекла на помощ, когато не само горивото, а и мунициите от съветски тип привършвали във въоръжените сили на Украйна.

"Около една трета от мунициите"

Според публикацията екипът на Петков е използвал "компании посредници в България и чужбина, за да се отворят маршрути за снабдяване по въздух и суша през Румъния, Унгария и Полша".

"Оценката ни е, че около една трета от мунициите, от които се нуждаеше украинската армия в началото на войната, идват от България", казва Петков за "Велт".

Доставките на дизел се оказват също толкова деликатен въпрос: той е преработен от рафинерията на "Лукойл". Цитирани са следните думи на Асен Василев:

България стана един от най-големите износители на на дизел за Украйна и на моменти покриваше 40 процента от нуждите на Украйна.

Василев разказва и за среща на Световната банка през пролетта (18-24 април 2022 г., по-малко от месец след нахлуването на Русия - бел-ред.), на която разбрал за проблема от представител на Украйна. В резултат насърчил "Лукойл" да изнася излишното гориво, а реакцията била положителна: служителите осъждали войната. Според него България се нуждае от половината от произвежданото гориво, затова останалото отивало до Украйна - през чуждестранни посредници. Понякога горивото се натоварвало и на влакове.

Обяснява се, че правителството на Украйна потвърждава тази версия на събитията. Самият Кулеба е цитиран като събеседник, според когото страната е била в опасност да ѝ свършат боеприпасите миналия април. "Знаехме, че българските складове имат големи количества муниции, необходими муниции, така че президентът (Володимир) Зеленски ме изпрати, за да получа нужния материал", казва Кулеба за посещението си през пролетта.

Въпросът с мунициите беше "на живот и смърт", тъй като иначе руснаците щяха да завземат още градове и села, да "убиват, измъчват и изнасилват" още украинци, казва Кулеба. Спомня си, че Петков му отговорил (срещата им в София бе на 19 април 2022 г. - бел.ред), че вътрешнополитическата ситуация, пред която е изправен, не е лесна, но ще направи всичко по силите си.

Кулеба имаше тогава срещи и с ръководствата на парламентарно представените партии, като след това в интервю за "Дневник" каза: "Основният резултат от визитата ми е, че вече имам ясна представа какво е възможно и какво - не, в тази страна. Имате много особена вътрешна политическа ситуация, така че някои решения са възможни и някои изглеждат невъзможни".

Петков е "на правилната страна на историята"

Твърдението за ролята на Полша се появи и през пролетта в българското публично пространство, а името фигурира косвено в данни на проекта Oryx за доставяни до Украйна български оръжия. В неделя "Блумбърг", като се позова на тези и други данни, включи български самолети Су-25 в предоставената на Украйна продукция (макар и не директно от България); според Oryx в списъка са и танкове и гаубици, но той изрежда само бойна техника, не и муниции.

Интересно обаче е включването на Унгария, чиято официална политика е да не допуска транзит на оръжия, освен че не ги предоставя на съседна Украйна. Същевременно още през пролетта имаше данни за доставки, преминали и през "неутралната" Сърбия, и през Унгария, без възражения от двете страни.

Украинският първи дипломат казва, че според него не може да се говори за директна военна помощ за Украйна от българското правителство, а по-скоро за възможността "украински компании и компании от НАТО да получат възможността да се снабдят необходимото от български продавачи".

"Кирил Петков показа почтеност и винаги ще съм му благодарен, че използва всичките си политически умения, за да намери решение", казва Кулеба. По думите му Петков решил "да бъде на правилната страна на историята и да ни помогне да се защитим от много по-силен враг".

Публично Петков се стараеше да отхвърля идеята, че България може да се включи във въоръжаването на Украйна, предвид риска от отпор от "прокремълски политици, включително и такива сред коалиционните му партньори, социалистите" (БСП). В резултат позицията на България по темата изглеждаше като тази на Унгария. Петков и Василев обаче нарушават мълчанието, за да обяснят истинската роля на България, докато опитват да се върнат във властта на следващите избори, разказва "Ди велт".

"Българското предложение"

В публикацията се твърди и че Петков заявил на Европейския съвет в Брюксел (на 24 февруари, денят на началото на инвазията), че на Зеленски може да му остават под 48 часа живот (думи, цитирани и преди) и че са нужни незабавни тежки решения за санкции, а комисията подкрепила това.

Междувременно Василев говорил ден по-късно на неформалната среща на финансовите министри на ЕС за направеното от руснаците в България във Втората световна война, за убийствата на "хиляди несъгласни, професори и свещеници", и поискал незабавни мерки. За "Ди велт" участници в срещата потвърждават, че министърът въздействал на делегатите. Два дни по-късно въпросните мерки бяха приети от Брюксел.

В европейските кръгове първите санкции след 24 февруари били наричали "българското предложение".

По-късно, при посещението на Кулеба, Петков разрешил на посредници да изнасят до други посредници в чужбина. "Частната ни военна индустрия произвеждаше на пълни обороти", казва Петков. В публикацията се говори и за кадри от април, на които се виждат натоварени догоре самолети от България до Полша, където Жешов е известен като ключова точка за доставки. "Уверихме се, че сухопътният маршрут през Румъния и Унгария също е отворен за камиони", казва още бившият премиер.

За доставките според информация на вестника платили Съединените щати и Великобритания.

Проблемите, изглежда, започват през юни - с оставката и публичните коментари на Александър Михайлов като ръководител на "Кинтекс", когато той заяви, че от началото на войната е изнесена продукция за "2 млрд. евро". "Ди велт" споменава и доставката на боеприпаси за реактивните системи за залпов огън "Град БМ-21", които според Oryx също са били доставени от България.

На 11 август пред БНТ Михайлов каза, че с подписа на министъра на икономиката Корнелия Нинова за първите четири месеца на войната са изнесени 4200 тона българско оръжие до в пограничното на Украйна полско летище. Тя водеше атаката срещу Вазовските военни заводи (ВМЗ) и "Кинтекс", като още в средата на април 2022 г. освободи почти целия съвет на директорите, начело с изпълнителния директор.

С действията си обаче България рискува много предвид опасенията на 70% от гражданите според проучвания, че може да се окажат въвлечени във войната, и предупрежденията от президента Румен Радев, продължава "Ди велт". Помощта на България за Украйна не е убягнала на Русия - с това Петков обяснява и кибератаките срещу страната още от май насам. Бившият премиер говори и за усилията си да осигури танкери с втечнен природен газ от САЩ, след като Русия спря доставките от "Газпром". По думите на премиера САЩ приемали идеята: "В разговорите дадох да се разбере, че танкерите са политически сигнал към цяла Европа, че винаги има начини за изход от зависимостта от Русия."

На снимката - министър Кулеба

В.“Дневник“ – 18.01.2023

by Ася Грънчарова