Училището за съдии се справя и без покрив

 Ася Грънчарова

Центърът за обучение на магистрати „навъртя“ шест месеца. Усилията първо да се намери сграда за институцията, амбицирана периодично да повишава квалификацията на служителите на Темида, не дадоха резултат. Оказа се, че всички чуждестранни спомоществователи , готови по един или друг начин да подпомогнат инициативата на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция (тогава се наричаше така), не могат да вложат средствата си за инфраструктура и поддръжката й.

Основни донори на училището  станаха Американската агенция за международно развитие (USAID) и фондация „Отворено общество“, институтът COLPI. Въпреки че няма свой покрив, училището заработи и постоянно ще увеличава оборотите, като според изпълнителния директор Драгомир Йорданов още през есента на 2000 г. се предвижда семинарите и конференциите да бъдат всяка седмица. Администрацията на центъра се състои от програмен координатор, счетоводител и технически сътрудник. Намира се на бул.“Дондуков“ 2 в помещения на Министерството на правосъдието.

„Прохождащите“ магистрати, които в последните години масово навлязоха в съдебните зали, явно чувстват необходимост да продължат да се образоват, за да могат да се ориентират в необятната правна материя. Това личи от анкетните карти, попълвани от тях след приключване на семинарите. Мненията и препоръките се взимат под внимание при съставянето на програмата. Младите съдии не са пасивни слушатели – освен че участват в дискусиите, те поставят оценки на лекторите. Изглежда са снизходителни, защото досега само един „преподавател“ е получил тройка и то поради лична антипатия. Средният „успех“ на висшите магистрати и учените от университета, привлечени да ограмотяват начинаещите  си колеги, е около 5.50. Това, разбира се, означава преди всичко добре подбрани от управителното тяло на Центъра ерудирани и авторитетни сред съсловието правници.

Тематичните конференции са за по-опитните съдии. Обновените НПК и ГПК бяха поставени в центъра на вниманието им през първите месеци от съществуването на Училището за магистрати. Благовест Пунев – зам.-председател на Върховния касационен съд, Румен Ненков и Кина Чутуркова – съдии във ВКС, и доц. Анелия Мингова от СУ „Св.Климент Охридски“ бяха лектори през първия „семестър“.

Тънкостите на делбата трябва да овладеят юристите през тази година с помощта на Ани Аджемова, Емануела Балевска и Бранислава Павлова от ВКС. Да споделят своя опит с колегите си са поканени също председателят на Върховния административен съд Владислав Славов и председателят на Софийския апелативен съд Евгений Стайков. Предвижда се и езиково обучение на магистратите. Неформалните контакти помежду им също са от полза, убедени са от управата на центъра.

Училището за магистрати засега намира подслон в градски и планински хотели. Издръжката на „курсистите“: пътни, дневни и нощувки, поема изцяло центърът. Удобните конферентни зали и отдалечеността от градските съблазни са натежали при избора на хотел „Самоков“ (4 звезди) в Боровец за семинарите, в които участват съдии със стаж по-малко от една година. Пет дена, от понеделник до петък, по шест учебни часа те попълват познанията си по наказателно и гражданско право. Тематичните конференции за съдии със стаж над 12 месеца се организират на регионален принцип – във Варна, Хисар и др.

За да започне да работи Центърът за обучение на  магистрати, много усилия положи главният секретар на Министерството на правосъдието Катя Дормишева. Съгласно Закона за съдебната власт задължение на МП е да повишава квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите. Съучредители на центъра, който е регистриран като фондация през април 1999 г., са правосъдното ведомство, Съюзът на съдиите в България и Алиансът за правно взаимодействие. Председател на УС на училището е магистрат №1 във Върховния касационен съд Румен Янков. Според г-жа Дормишева българският център е уникален и е възприел най-доброто от опита на създадените в други страни училища за обучение на магистрати. На същото мнение е Драгомир Йорданов, доскорошен съдия, който е специализирал във Френската национална школа на магистратурата.

На снимката - Драгомир Йорданов

сп.“Извън закона“, брой 4/2000

 

by Ася Грънчарова

България, погледната отвън. И петното, което виждат всички.

Ивайло Дичев

Само помислете как изглеждаме отвън. Една горда с корупцията си територия, която гони джендъри и таласъми и се управлява от Борисов, Пеевски, Гешев. Ще извадим ли друго лице пред света зависи само от нас - тази година.

Санкциите по „Магнитски“ не са юридически акт, нито пък форма на намеса във вътрешните работи на една горда с корупцията си територия. Дават ни поредния знак, че постепенно биваме изтиквани извън съвременния глобален свят. И не само американците и англичаните са на тази вълна – ЕС ни вижда по същия начин, само дето проклетият принцип за консенсус там забавя решенията. С Шенген ни казаха същото, за еврозоната ще видим скоро. А има и едни по-невидими неща - като споделяне на разузнавателна информация, инвестиционни стратегии, членства в различни организации. И, разбира се, на хоризонта е едно възможно разделяне на Съюза на зони според старата френска идея, при което за нас вече е запазена най-периферната.

Не ги бомбардират, просто са в изолация

Тук няма никакво насилие, както опитват да ни обясняват едни говорители (някои от които по подобен начин се противяха на Ковид-мерките, които ограничавали личната ни свобода). Просто такава е единствено възможната форма на международна политика в съвременната форма на демокрация: санкцията е отказ да се взаимодейства със съмнителни партньори. Един вид „няма да си играя с тебе!“ И ние можем да наложим забрани над американски министри и английски бизнесмени, нали така? Защо не го правим? По подобен начин демократичният свят действа с Венецуела, Иран, Северна Корея, а днес – и с Русия. Не ги бомбардират, просто ги изключват от глобализацията.

Във времето на социалистическия „лагер“, имаше и шанс за оцеляване на страни като Куба или Ангола, които едва след разпадането му започнаха да се нормализират. Най-богатата на петролни ресурси Венецуела стигна дотам да загуби една трета от населението си заради една комбинация от санкции и безумна диктатура, а за съдбата на пост-съветска Русия все още спорим. Но България нито е канена в някакъв нов соцлагер, нито има петролни залежи, нито могъщи ядрени арсенали. Изхвърлени от демократичния свят, ние си оставаме в ъгъла на историята – бедни, маргинални, глупави...

Ударът е върху всички нас

Ще кажете драматизирам – какво от това, че няколко нашенци попаднали в списъка „Магнитски“? Ами тяхна си работа, ще си харчат паричките на Слънчака. Демократичната общност даже злорадства: най-после удариха ГЕРБ, удариха БСП. Само че санкцията не е върху конкретните хора – завлякъл някой пет милиона, бълха я ухапала Америката. Петното е върху държавата България, която така и не успява да се справи с проблемите си. Ударът е върху главния прокурор, който се разсейва, когато стане дума за неговите приятели. Върху Висшия съдебен съвет, който се разсейва по темата главен прокурор. Върху партиите, които така и не успяват да съберат кворум за съдебната реформа. Ударът е върху всички нас, които преди три години крещяхме по площадите, а после нещо се разсеяхме и примирихме.

Какво ли не се изговори по тия санкции! Защо точно сега? Това е редовният въпрос, с който говорителят дава вид, че разгадава различни тайни маневри. Защо не посочиха самия Борисов, а само куриера му? Защо не самия Гешев? Ами помислете как би прозвучало подобно действие - все пак сме съюзна държава, дава ни се знак, но с уважение към нашия суверенитет. Но популисткото мислене е на принципа „всичко или нищо“.

Политиката ни по отношение на Москва е отвратителна

Най-жлъчните критики са свързани със смесването на криминални и геополитически съображения. Подкупите, приписвани на Владислав Горанов, и посещението на Николай Малинов при Путин очевидно не са от един и същи порядък. Ще ви кажат, че у нас корупцията най-често има руска връзка - звучи правдоподобно, но аз не мога да преценя дали е така. Това, което ми се вижда сигурно обаче е, че политиката ни по отношение на Москва днес е отвратителна. Избрали сме да бъдем част от един съюз, разчитаме да ни защити, защото армията ни е каквато е. Но наместо да застанем твърдо на страната на коалицията срещу руския фашизъм, ние се чудим как да изклинчим. Ако може някакво изключенийце за петрола, ама и за ядреното гориво, моля… От другата страна насочват срещу нас атомните си ракети, а ние се гънем начело с президента, който - странно, но факт - се води генерал, т.е. професионално смел.

Ами естествено санкциите ще имат по-специален фокус върху руската връзка у нас и това отново е един призив за това да изпълняваме задълженията си. Обидно е да повтаряме, че, виждаш ли, американците ни карали да правим нещо – НИЕ сме Запада, НИЕ трябва да се държим достойно. Подтекстът на цялото обругаване на „Магнитски“ е едно скрито чувство за свръхценност: толкова сме важни, че правят всичко възможно да ни задържат в прегръдките си. Защото сме на кръстопът, защото имаме кисело мляко... Мен пък ми се струва, че и САЩ, и Европа все повече съжаляват, че са се хванали с такива измекяри като нас и трябва да ни влачат зорлем напред.

Какъв е образът на България навън

Само си представете за миг как изглеждаме отвън. След неразбираемата за Брюксел спирачка пред уж най-близката ни Северна Македония, сега президентът отново плаши с вето за отказа от руско ядрено гориво. Гоним джендъри и таласъми, гоним инвеститори, гордо отказваме европейски милиарди заради лигнитните въглища.

Помислете как изглеждат нашите партии в европейски контекст – популистите от ГЕРБ са християндемократи, почти етническата ДПС – се оказват либерали, евросоциалистите пък се чудят какво да правят с ретроградната, хомофобска БСП. Представете си как изглежда тройката, която ни управлява през последните години: Борисов, Пеевски, Гешев. Как си общуват със световните политици, как се държат, по какви теми говорят. Дали ще успеем да извадим друго лице за пред света зависи само от нас - тази година.

Дойче веле

15.02.2023

 

by Ася Грънчарова

„Новият закон дава повече права“

Заместник министърът на правосъдието и правната евроинтеграция г.жа Златка Русева отговаря и за дейността на управление „Българско гражданство“.

  • Първо какво наложи приемането на нов закон за българското гражданство, госпожо Русева?
  • Предишният Закон за българското гражданство беше от 1986 г. Необходимо е нашето законодателство да се сближи с европейското. Този нормативен акт дава повече права на гражданите.
  • Ако днес някой желае да стане български гражданин или да престане да се води такъв, какво трябва да направи?
  • Подава си писмената молба до министъра на правосъдието. В управление „Българско гражданство и осиновяване“ всеки може да получи информация какви документи е необходимо да представи. Живеещите в чужбина имат възможност да подават молби чрез дипломатическите или консулските ни представителства. С новия закон се скъсява времето за разглеждане и решение по на лицата от български произход – те се ползват с привилегия и трябва да изчакат три месеца, за да придобият по натурализация или да възстановят българското си гражданство. Шест месеца е срокът по молбите за освобождаване от българското гражданство или възстановяването му. До 12 месеца трябва да има резултат по исканията за придобиване на гражданство по натурализация. Този закон приема принципа на множественото гражданство. Имахме предвид, че доста българи в резултат на историческото ни развитие и досега живеят извън пределите на България.
  • По какъв път ще се движат преписките?
  • След като те се разгледат от съвета, той трябва с доклад да направи предложение на министъра, който от своя страна следва да предложи своето мотивирано становище на президента. Конституционно право на президента, респективно на вицепрезидента, е да се произнесе в последна сметка. Той може да уважи предложението на министъра или обратно.
  • Какъв е съветът на органа, който се произнася по молбите на хората?
  • Съветът по гражданството се назначава от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. Състои се от заместник-министъра на правосъдието, който е председател на комисията, и членове – по един представител на нашето министерство, на МВР, на външно министерство, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на здравеопазването, на Агенцията за българите в чужбина и бежанците. Държа да кажа, че аз добре разбирам тези наши сънародници, които са принудени да се освободят от своето гражданство, и искам да ги уверя, че по този закон те винаги могат да възстановят българското си гражданство.

                                                                                                                                                             Едно интервю на

                                                                                                                                                            Ася Грънчарова

5-6 март 1999 г.

 

 

 

by Ася Грънчарова

Каменният Владимир Илич ще трябва да освободи Русе от присъствието си

Градът с барокова архитектура и паметник на свободата дело на Арнолдо Дзоки все още не се е разделил с трима дотегнали на повечето хора гости – двама от СССР и един от Коминтерна: Ленин, Альоша и Георги Димитров. Миналата седмица беше направен безуспешен опит да се демонтира паметникът на Владимир Илич, Какво се случи в уречения ден разказва кметът на Русе ТОДОР ЦАНЕВ:

„На заседание на временния изпълнителен комитет на ОбНС успешно туширахме нашите опоненти и неочаквано дори за нас успяхме с десет гласа „за“ и един въздържал се да вземем решение за демонтаж на паметника на Ленин и дори да сформираме комисия по организирането на този акт. На същото заседание се приеха и други изключително важни решения, като това за премахване на всички останали символи на тоталитаризма и за организиране на конкурс за градоустройствено решение на площада пред операта, където е паметникът на Георги Димитров.

В уречения ден и час хората пристъпиха към работа. Разбира се, ние не криехме нищо от гражданите на Русе. Всички знаеха и очакваха да стане „чудото“. Опонентите ни също се подготвяха. Организираха жива верига и понеже знаят , че „синият“ кмет никога няма да даде нареждане за употреба на сила, те спокойно може би за последен път се кланяха на своя идол. Идваха дори в кабинета ми.За мен беше ясно, че са дошли хора от минала епоха. Естествено не стигнахме до никакво споразумение.

След обяд обаче отидох на местопроизшествието, за да изразя още веднъж мнението на временния изпълнителен комитет – решението му да се изпълни. Там вече имаше и привърженици на СДС. Комунистите бяха обладани от поредната си злоби.

Позволете ми да не издавам тайните на нашия план, но съм абсолютно убеден, че паметникът ще бъде демонтиран.“

С други думи, временното жителство на Ленин в Русе изтича. Щом като толкова им е скъп на другарите, да си го приберат в техния клуб сладкарница, каза ми един русенец. И аз така мисля. Но тъй като монументът е огромен, за да влезе в помещението, което ще му отреди БСП, може да се скъси отдолу. По този начин паметникът ще се приближи до ръста на Владимир Илич, а той, както знаем, не е приличал на баскетболист (справка – музеят на мадам Тисо в Лондон). Ако пак не се побира в клуба, би могло да се помисли за свеждането му до бюст, при което голямото умно чело и добрите очи няма да пострадат. След Ленин навярно ще дойде ред на Димитров. Кметът не каза нищо за Альоша. Но и на него едва ли ще му се размине, защото няма работа „в Болгарии русский солдат“, както се казва в песента, посветена на пловдивския му адаш.

Ася Грънчарова

в.“Демокрация“

 

 

by Ася Грънчарова

Купете си марка с червена роза

Помните ли как беше допреди година и половина? Отиваш да си получиш аванса или заплатата и касиерката ти връчва заедно с парите марка: за солидарност с борещия се народ на Южен Виетнам, за построяването на дома-паметник на Бузлуджа или вещо подобно. Ама искаш ли да подкрепиш финансово тези „благородни“ инициативи, не искаш ли – никой не те пита. Смяташе се за естествено да дадеш своята лепта за виетнамския народ (понеже българският е цъфнал и вързал), да изразиш радостта си, че на Бузлуджа ще кацне огромна бетонна летяща чиния, за да увековечи първия конгрес на Партията (при това не на същата партия, а на съвсем друга, впоследствие обсебена). Никой не се интересуваше дали си съгласен паметникът с петолъчката да засенчи този на Шипка и храма със златните кубета в едноименното село. Плащаш и толкова. А по същото време думбазите от Политбюро на ЦК на БКП са получавали по хиляда лева за храна плюс заплатите си!

Днес БСП пак е отпечатала марки, на стойност 20 лв. Събира средства за предизборна кампания. Понеже едва свързва двата края, да я пожалиш. Няма фирми „Слънчев ден“ и „Универс“, няма партийни хотели и ресторанти, нито скътани пари от довчерашната неограничена власт. Преструвките им нямат край.

Ася Грънчарова

В.“Демокрация“ - 1991

by Ася Грънчарова

БСП отмъква общинско имущество

от незаконно заемани досега клубове

Миналата година преди изборите само в столичната община „Средец“ (с 50 хиляди жители) БСП получава 22 клуба. Временният изпълнителен комитет установява, че в настанителна заповед има редица процедурни нарушения, и през декември 1990 г. я отменя. ВС на БСП обжалва решението на ВИК. На 3 юни т.г. Софийски градски съд отхвърля жалбата, от което следва, че БСП трябва да освободи 16 неправомерно заемани клуба. Ежедневникът на „Партията“ реагира на спора с дописка, озаглавена: „Управляващата опозиция краде клубове посред бял ден“. Нека да видим кой всъщност краде, щом като от БСП предпочитат този глагол.

Ул.“Граф Игнатиев“ 43. По описа от 1987 г., с който разполагат в кметството, в този клуб е имало: 120 стола, барче, телевизор, завеси, закачалки. Когато функционерите от кварталната организация на БСП го освобождават, през помещението сякаш е минал тайфун. Цялото общинско имущество е оплячкосано, включително корнизите и…електрическите крушки. Същата картина може да се види на „Иван Вазов“ 15, „Цар Иван Асен“ 52, „Любен Каравелов“ 83, а на „Генерал Паренсов“ 17 социалистите са отмъкнали само телевизора и радиото ( да им се чудиш как са ги изнесли на тази възраст!).

Изложените дотук факти са документирани. А за да не се спекулира с преразпределението на клубовете между политическите сили и да не се прави на ощетена залязващата партия (СДС спечели изборите тук с над 60 процента), ето какво е положението с клубовете на територията на община „Средец“ днес: 10 са предоставени на 13 партии и организации от СДС (7 – в самостоятелни клубове, 6 – по две в клуб); 6 клуба остават на БСП; 1 е на БЗНС; 1 - на дружеството „Просветление“ и 1 – на АСО (независими).

Ася Грънчарова

в.“Демокрация“  - 1991

by Ася Грънчарова

Догодина – чушки и домати без нитрати

Повече от 28400 подписа срещу безсъвестните производители и продавачи на зеленчуци и плодове

Ася Грънчарова

Конституцията си е конституция, политическите и икономическите проблеми, пред които сме изправени, не са един и два, обаче ние и децата ни не можем повече да ядем храни отрови. Този сезон на плодовете и зеленчуците отива към своя край, но ако искаме през следващия на пазара да не ни предлагат канцерогенно зеле, подозрително едри репички, домати и дини, подправени“  с веро и (отвратително!) урина, депутатите при цялата си заетост  ще трябва да обърнат внимание и на нас – хилядите граждани, загрижени за съсипаните от торове почви.

Под призива на „Поглед“ да се търси наказателна отговорност на селските стопани и търговци, които искат да забогатеят за сметка на нашето здраве, се подписаха или изпратиха изрязани от вестника талончета със своите имена 28453 души. На всички тях благодарим. Но най-много на онези наши съюзници във войната срещу отровителите, които по своя инициатива събраха подписи, за да ни ги изпратят наведнъж. Нека не се обиждат останалите – ще споменем само най-активните радетели за безвредни храни: семейство Евгени и Янка Марушеви от Станке Димитров, които заедно със съгражданката си Веселина Монева събраха 660 подписа за нашата кауза; Стилиян Габровски от Варна ни изпрати тетрадка със 729 имена и други 556 на листове; колеги от обедната програма на Радио Шумен ни зарадваха с 266 подписа; Йордан Атанасов от ХК „Свилоза“ в Свищов – със 151 подписа на работници и служители от комбината; от капитан Младен Мартинов получихме списък със 198 подписа на офицери, преподаватели, курсанти и школници от ССВУ „Георги Измирлиев“ във Велико Търново; „Екогласност“ – Димитровград – 627 подписа; ИПП „Транспроект“ – София – 175; ХЕИ, София – 250 души; Комитет по качеството, „Памукотекс“, „Трансстрой“, БАН, ХЕИ – Пловдив…Безрезервно ни подкрепиха колегите от програма „Хоризонт“, рубриката за селото на телевизията, в.“Здравен фронт“, в.“Шуменска заря“, в.“Дупнишка комуна“.

С интересни предложения доразвиват или уточняват идеята ни десетки читатели. Ще ги предоставим на експертите от комисията по екология на ВНС. Например сем.Марушеви предлага да се създаде екомилиция; Иглика Йорданова от Плевен, ж.к. „Дружба“, бл.328 – край всеки пазар да се продават лакмуси, за да може клиентът да провери стоката, която купува; Иван Радев от Димитровгръд е за налагане на акт 500 лв. и задържане за дребно хулиганство 15 дни за „нитратните злосторници“. Обясним е гневът на Бойко Михайлов от далечно Ком, гр. Усогорск, ул.“60 лет Октябра“, общежитие 6, когато настоява да няма милост към отровителите, и все пак от предложението му усещаме мравки по гърба: “…ако е възможно да направите допитване до народа за най-тежкото наказание – смърт“.

За отбелязване е фактът, че от хилядите писма, които получихме по повод „войната“, нито едно не е против нея. А редакционната поща невинаги ни носи комплименти и ласкави отзиви. Малцина изразяват съмнение в успеха на инициативата, като Спасимир Йончев от Враца, ул.“Карл Маркс“ 39: „Идеята не е лоша, но тя ще остане само на хартия, както всички комунистически идеи досега. Така мисля, защото от вашия вестник прозира голяма доза фалш, макар на пръв поглед да претендира за обективност“. Всеки има право на мнение. Нашето е, че идеята да се храним здравословно, без отрови не е нито комунистическа, нито капиталистическа. „На трапезата, пред хляба всички сме равни. Тук няма другари и господа“ – както ни писа друг читател.

А Васил Христосков, въпреки че е попълнил талончето, с което фактически ни подкрепя, пише: “Не съм за нитратите, но ако частният сектор спре да произвежда един сезон, ще се молите за плодове и зеленчуци. Съжалявам, че не мога да го организирам. Васил съм, но не съм Левски“. Един вид – вие сте в ръцете ни. Така е, но какво е производителят без купувачи? Тоест и вие сте зависими от нас, драги градинари с афинитет към химическите препарати. Освен това войната срещу отровителите съвсем не е насочена само против частните стопани. В държавния сектор нещата не са кой знае колко по-розови.

Доста читатели считат, че трябва да се прекрати напълно употребата на изкуствени торове. Уви, не можем да си го позволим, защото почвите ни са много изтощени и съвсем без торове няма родят почти нищо. Но културното използване с мярка на изкуствени и естествени (също опасни, когато са предозирани!) торове не е вредно за здравето ни. Такова е становището на специалистите. Някъде в Странджа – Сакар и други периферни територии земята ни по чудо е останала чиста, но нима тя може да ни изхрани?

Развеселиха ни редове от рода на: „Досега не съм консумирала нито краставици, нито домати, защото освен че са скъпи, са и отровни“ - Аница Димитрова, Враца, ж.к. „Младост“, бл. 10, или „Нарушителят заедно със стоката да бъде задържан в поделенията на МВР за такъв срок, докато изконсумира цялото количество“ – Марин Василев от Гоце Делчев, ул.“Георги Папалезов“ 24.

И сега за най-важното – как смятаме да накараме Великото народно събрание да се занимае с поставения от нас проблем? Ще предоставим на комисията по екологията всички документи, които сме събрали: тефтери и тетрадки с подписи; пликове с талончета и писма от читателите; списъци, получени в редакцията от предприятия, ведомства и граждани; подробно описание на изброеното дотук плюс, естествено, общия брой на участвалите в подписката. Ще ни обърнат ли внимание? Трябва да го направят.това ще се погрижи екипът на „Поглед“, който е акредитиран в парламента за отразяване на дейността му. Не вярваме да ни откажат съдействие Слабаков, Каракачанов и всеки друг депутат, който има отношение към екологията, докато отровителството чрез плодове и зеленчуци бъде поставено на дневен ред. Докато се изработи и гласува строг закон срещу това престъпно деяние. „Отровители“ е силна дума, смятат някои. Да, такава е, но е вярна. Ако преди години с химикалите в селското стопанство се е прекалявало поради невежество, днес вече няма съмнение, че основната причина е АЛЧНОСТТА. В такъв случай: „Естествено е, щом бягат от доброто, при тях да отиде злото“, както ни писа Марияна Атанасова от село Мирово, Софийска област. Мислим като нея. Споделяме и оптимизма на инж. Смилен Мерджанов от ж.к. „Суха река“, блок 96, вх.В, София: „Войната е обявена! Победата ще бъде наша!“

в.“Поглед“ - 1990

 

by Ася Грънчарова

На колене пред  жертвите

Студ беше сковал градинката пред паметника Съветската армия в София вчера в 17.00 ч. , когато започна митингът в подкрепа на Литва и другите прибалтийски републики. „Днес  ние окончателно се освобождаваме от съветското в себе си и около нас“ – бяха едни от първите думи, които произнесе водещият – депутатът Михаил Неделчев. „Събрали сме се в подножието на този величествено-позорен паметник, за да осъдим поредното престъпление на комунизма“ – каза друг народен представител - поетът Едвин Сугарев.

Митингът беше допуснат на почетно разстояние от каменния обелиск. Заедно с плочника пред него и двете скулптурни групи – българи, посрещат съветските освободители с хляб, сол и цветя – паметникът бе охраняван от милиционери.

В изказванията на ораторите няколко пъти беше направен паралел между Саддам Хюсеин и довчерашния фаворит на свободолюбивите хора от цял свят Михаил Горбачов. Заклеймиха агресията на централното съветско ръководство в Прибалтика още: депутатите Соломон Паси и Златка Русева, вицепрезидентът на „Подкрепа“ Олег Чулев, секретарят на ФНСД Захари Николов и др. Вили Кавалджиев бе много развълнуван, когато каза, че не му е до песен, защото му се плаче за нашите братя в Литва. Със своята честна камера запечата върху лентата още едно пробуждане на българите операторът Евгени Михайлов.

„Долу КГБ!“, „Саюдис – СДС“ – скандираха премръзналите хора. В посинелите си ръце мнозина държаха плакати с надписи от рода на: “Русия ни освободи, СССР ни зароби“, „Освободители, омръзнахте ми!“, „Позор за Горбачов!“. На едно български знаме беше привързана черна дантела, тъй като в Литва беше ден на траур. Някой беше донесъл литовско флагче. Разликата между трикольорите ни е само в един цвят. И историческата ни съдба не се различава кой знае колко през последните 45 години…

„Настойчиво отправяме нашия призив към президента на Съветския съюз, носителя на нобелова награда за мир Михаил Горбачов, да преустанови силата на своя президентски указ, да изпълни задълженията си като политик, сложил подписа си под толкова миротворчески международни документи – се казва в резолюцията на митинга, която  прочете режисьорът Николай Поляков, а присъстващите единодушно гласуваха. – Отправяме нашето искане Великото народно събрание и правителството на република България да изразят час по-скоро категоричното си становище за събитията в СССР. Демокрацията ще победи! Да живее Саюдис!“

Вчерашният митинг беше открито антисъветски и антикомунистически. Защото Съветският съюз и комунизмът се отъждествяваха с танкове и ботуши. Софиянци коленичиха в едноминутно мълчание, но не пред паметника на Съветската армия, а пред мъжеството на един малък достоен народ.

Ася Грънчарова

в.“Демокрация“

 

 

by Ася Грънчарова

На опашка и за кръводаряване

Вчера в „щабквартирата“ на Съюза на демократичните сили на ул.“Раковски“ 134 цареше оживление, подобно на предизборната кампания. Причината бе апелът на Републиканския център за кръводаряване, на който, въпреки че бе само ден след празниците, се отзоваха много кръводарители. Към обяд опашката стана толкова голяма, че се наложи да бъдат повикани още два медицински екипа.

Както при всяка подобна акция се явиха и хора, които дават кръв за десети, петнадесети и дори повече от двадесети път. За сведение на нихилистите литър от скъпоценната течност вече се заплаща по цена 350 лева. Но се оказа, че и при пазарната икономика има човеци…

Един въпрос към д-р Христо Пейчев, който измерваше кръвното налягане и преслушваше кандидат-кръводарителите:

  • Докторе, синя съм и в кръвта, въпреки че нямам благородници в рода си (кой ли ги има в България?). Интересува ме възможно ли е, ако прелеят от моята кръв на някой социалист, той изведнъж да развее синьо знаме, да тръгне по митинги, бдения и шествия на СДС?
  • Дано стане! – пожела д-р Пейчев.

В края на краищата в когото и да „включат“ системата с напълнената от мен банка, Господ здраве да му дава! Е, ако може и разум през май, няма да е лошо…

Олекнала с 350 грама кръв

Ася ГРЪНЧАРОВА

в. „Демокрация“

 

by Ася Грънчарова

Парламентът отвори дума за околната среда

10 месеца след акцията на „Поглед“ „Война на отровителите“

А ние продължаваме да ядем отровни храни

Ася Грънчарова

Миналото лято 28 хиляди читатели на „Поглед“ подкрепиха с подписите си войната, която вестникът обяви на отровителите. Идеята ни бе да се търси наказателна отговорност от производителите на зеленчуци и плодове, които безотговорно прекаляват с торенето в стремежа си към бърза печалба. Подписката тогава беше предадена лично на депутата КРАСЕН СТАНЧЕВ – председател на парламентарната Комисия по опазване на природната среда във Великото народно събрание.  Днес, десет месеца след това, попитахме г-н Станчев какво стана с нашия чувал, пълен с писма.

  • Пликовете се намират в парламента, в архива на комисията. Идеята, която предлагат читателите на „Поглед“ – местните развойни бази по агрономство да имат контролни функции върху замърсяването на храните, уви, не може да бъде осъществена. Неколкомесечният семинар, в който участваха експерти, заместник-министри и министри на земеделието, околната среда и здравеопазването, не можа де стигне до съгласие как ще се разпределят функциите между различните министерства. Освен това и съкрати бюджетната издръжка на тези станции.

Повечето от 28-те хиляди подписа настояват за санкции, когато се установи съдържание на нитрати над допустимите норми. Но разпоредбата за двойно данъчно облагане на такива стопани и търговци беше блокирана при гласуването на Закона за земята, въпреки че работната група по подготовката на закона беше съгласна с нея до последния момент. Как 145 – „за“, 116 – „против“, и 40 – „въздържали се“.

депутатите в пленарната зала?

Предложението за санкциониране на производителите нарушители е залегнало в чл.12 на проектозакона за опазване на околната среда. Предвижда се САНКЦИЯ ПРИ НЕИНФОРМИРАНЕ НА КУПУВАЧА ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА в предлаганата стока. (Бел.ред. . Този закон влезе в дневния ред на 26 юни.)

В момента са отменени всички други актове. Никой не упражнява контролни функции – тоест всеки може да си прави каквото си иска. В същото време се запазва действието на член 24 от Закона за опазване на въздуха, водите и почвата, който не забранява съществуването на предприятия без пречиствателни станции! А САЩ държат в страните, на които дават права на най-облагодетелствани, трансферът на технологии да се осъществява и в съответствие с изискванията за опазване на околната среда там.

Тъй като е необходимо общо да се определят правата и отговорностите в областта на опазването на околната среда, не може да се обособи конкретен закон за чистотата на храните. Съжалявам за това. Смятам за своя лична вина изпускането на контрола върху горите и ловните полета.

 

Значи все пак има надежда във войната срещу отровителите. За тази реколта вече е късно. Ще си я ядем вероятно добре „подправена“ с  продукти на родната химия…

в.“Поглед“ – 8.07.1991

by Ася Грънчарова