By Outsource Grid
„168 часа“: Живков първи предлага смазването на Пражката пролет с военна сила
Иван Бутовски
29.01.2022
"168 часа" продължава поредицата от исторически материали и интервюта, посветени на близкото минало, които имат за цел да осветлят някои от най-интимните тайни на тоталитарния режим. За тях разказва Дамян Дамянов, син на Райко Дамянов, който е виден функционер от годините на социализма у нас. Роденият през 1903 г. в село Гиргини, Габровско, политик е бил член на Политбюро на ЦК на БКП, секретар на ЦК на БКП, първи зам.-председател на Министерския съвет, а като председател на Президиума на НС според тогавашната конституция - дори и държавен глава на НРБ от 1950 до 1954 г. Синът му Дамян е магистър по философия, завършил е и история. Още като дете е прекарвал времето си със семейството на Тодор Живков и има огромен запас от автентични спомени. Самият той дълги години е работил в Института по философия към БАН, бил е съветник на двама министри на културата след 10 ноември, но през 90-те години губи не само работата, а дори и жилището си в центъра на София.
Чешки дисидент: Българският ръководител се обърка и влезе в противоречие с Брежнев
Непознатият Живков – човекът за черната работа на Москва
Ключова е ролята на Живков и при печално известни международни събития - смазването на Пражката пролет. На няколкото срещи, които решават съдбата на Чехословакия, българският партиен и държавен ръководител неизменно е за най-радикални мерки.
Властите у нас начело с Тодор Живков гледат с враждебност на случващото се в Чехословакия. През март и април пленуми на ЦК на БКП разглеждат чехословашките събития. Изтъква се нуждата "да се обърне внимание на средствата за масова информация и да се проведе специален инструктаж на главните редактори на вестници, телевизия и радио". Те трябва да допускат пресята информация за чехословашките събития, която идва
само от “правилните” източници
- БТА и "Работническо дело".
Самият Живков е първият, който споменава за "военно решение", с което да се сложи край на процеса на демократични и либералните реформи. Още на 6 и 7 март 1968 г. на среща в Москва на Консултативния съвет на Варшавския договор той е първият комунистически ръководител от Източна Европа, който го предлага на съветските вождове Леонид Брежнев и Алексей Косигин.
Същата е неговата позиция и на няколкото срещи между чехословашкото ръководство и останалите страни от комунистическия блок. В тази връзка забележително описание за държанието на българския диктатор на последната консултация на най-високо ниво ни е оставил не друг, а Зденек Млинарж, секретар на ЦК на комунистическата партия на Чехословакия през 1968-1977 г. Като главен идеолог на
“социализма с човешко лице”
той е един от лидерите на Пражката пролет, а впоследствие намира спасение като дългогодишен емигрант във Виена. В книгата си "Хлад вее от Москва" Млинарж разказва за бай Тошо: "Живков беше тогава на около 55 години, така че да се нарече злобен старик, не трябва. Но сред останалите той се отличаваше с изключителната си тъпота. В течение на много години аз съм се срещал по работа с множество партийни и държавни деятели и затова спрямо тях никога не съм поставял особено високи изисквания. Но все пак запознанството ми с Живков надмина всички мои очаквания.
Когато той се вслушваше в изказванията на другите, по лицето му се изписваше
страдалческо напрежение
Очевидно се напъваше до последен предел, за да разбере за какво става дума. По време на разискванията той се намеси два пъти, опитвайки се да поддържа Брежнев, и същевременно му противоречеше. Това стана, защото Живков не разбра кога Брежнев промени мнението си, съгласявайки се с нечия забележка.
В този именно момент той започна да защитава предишното мнение на Брежнев, с което го постави в затруднено положение. Два или три пъти Брежнев се направи, че не забелязва вдигнатата от Живков ръка, а след това му направи знак да не се намесва в дебатите".
Но ниският интелект не му пречи той отново да докаже своята вярност към Москва по най-брутален начин - като настоява за незабавна намеса на Варшавския договор. "По това време беше много объркано в Чехословакия - първо заговориха за "социализъм с човешко лице", после без човешко лице, а най-накрая капитализъм с човешко лице... тоест с малко елементи на социализъм - изобщо пълна каша - свидетелства и Дамян Дамянов. - В Прага тогава имаше много реформатори. Не само Дубчек, а и много други като например председателя на парламента Йозеф Смарковски, идеолога, вицепремиера Ота Шик и т.н. Те се опитваха да атакуват ръководната роля на компартията и да правят пазарна икономика, което беше просто немислимо за съветския модел на мислене.
Започва поредица от съвещания, едно от които, най-решителното, е в Усти над Лабе. Там се събират министър-председателят Дубчек и президентът Свобода, който е съветски човек, ама няма думата. А Брежнев и цялото съветско ръководство много се колебаят дали да изпълнят клаузите по Варшавския договор, или не. Тогава, както самите чехословашки другари казват: “Най-просташки и най-арогантно се държеше Тодор Живков и настоява за прекратяване на тия “антисоциалистически прояви”
Инвазията обаче се пази в пълна тайна. Тодор Живков пише тайно писмо до Брежнев, в което казва: "Или ние ще защитаваме социализма с военни средства, или историята няма да ни прости и ще ни разсипят, ще ни погребат. Социализмът ще отиде на кино, ако не се вземат най-драстични мерки.
В социалистическите страни, казва, още са живи представителите на буржоазията и те, техните синове, дъщери и т.н. ще искат реставрация. Нас ще ни пометат. А от Съветския съюз какво ще остане? Трябва да стане световна война. Затова една колективна намеса в Чехословакия в защита на братските сили е наложителна". Тогава Васил Биляк консолидира част от Политбюрото и те правят една молба на 20-и през нощта до съветското ръководство и до страните от Варшавския договор и в 4 ч. сутринта на 21 август 1968 г. войските навлизат."
В крайна сметка НРБ участва почти символично в нахлуването с две поделения, които имат охранителна функция, но по този начин осигурява "легитимност" на съветската намеса. Полша има подобна роля, а частите на ГДР въвеждат най-безапелационен контрол над недоволното население. Единствено Румъния не участва, тъй като
Чаушеску се дистанцира
По този начин Варшавският договор се превръща в единствения военен пакт дотогава в историята, който е воювал само срещу свои членове. След този брутален акт на потисничество дори и за най-големите оптимисти става ясно, че социализмът от съветски тип не може да бъде реформиран по мирен начин. В демократичния свят, разбира се, ефектът също е крайно негативен.
Социализмът се дискредитира окончателно, а вследствие на смазването на Пражката пролет дори много комунисти от най-големите партии на Запад като тези във Франция и Италия се отричат от съветския модел. Вероятно по тази причина, когато се стига до кризата на системата в Полша, съветското ръководство вече избира един сравнително по-мек начин на разправа с инакомислещите, като вместо инвазия се въвежда военно положение с генерал Войчех Ярузелски начело.
Кампанията срещу ваксините е подготовка на референдум за излизане от ЕС
11 ноември 2021
Красен Николов
Mediapool говори по темата с Георги Ауад, който е експерт анализи, измерване и оценка на репутацията с над десет години професионален опит. Той е един от малкото у нас, които са сертифицирани експерти от AMEC (Международна асоциация за измерване и оценка на комуникацията). Част от екипа разработил "Пътеводител за проверка на фактите в дигитална среда".
Избори или чипиране? Коя е водещата тема за фалшивите новини през последните седмици?
"Чипирането". Няма как изборите да изместят ваксинацията като водеща тема, защото ние сме на последно място по ваксиниране в ЕС. Никоя водеща политическа сила няма желание да заеме твърда позиция по въпроса за ваксинацията. Темата е оставена по краищата на политическите платформи и заради това няма как да се преплете с изборите. Прякото последствие е, че когато хората говорят за избори – не говорят за ваксини. И обратното. Няма припокриване. Ако имаше партия, която се застъпваше за ваксинация, това щеше да стане видимо. Щеше да има виновник, който да бъде посочен. Сега няма. Засега спорадично във фейсбук и туитър се задават въпроси главно към представителите на "десните проекти" защо те не са в основата на този разговор.
Как се държат основните медии в този процес?
Преди няколко дни един вестник имаше водеща корица как саксиите с мушкато ни пазят от вируса. Не мисля, че намаляват антиваксърските тенденции в медиите. За медийната среда няма разлика дали някой кани Мангъров, който е явен опонент на масовата ваксинация, или някой измежду кандидатите за президент, които говорят за фашизъм със зелени сертификати. Разликата е в това, че сега не само Мангъров е лице на този процес. Антиваксърството става много по-масово, в него се включват и хора, които искат да управляват държавата. Това, което липсваше в този процес е fact-checking, нито една медия, нито по време на интервютата, нито след това не провери достоверноста на казаното, или да направи последващо интервю, в което да се доуточнят фактите. Друга основна разлика беше, че съмнителни изследвания бяха редовно репрезентирани в онлайн медиите. А в същото време като цяло липсват умения за боравене с данни и чужди източници на информация.
Как социалните мрежи се справят с въпроса за смъртта? Помним процесията от камиони в Италия, но сега в България умират много повече хора.
Във Фейсбук не забелязвам хората да отчитат, че това е реалност. Там продължава да се пробутва конспиративната теория, че ако те блъсне кола, те пишат умрял от Ковид. В Туитър са малко почувствителни на тази тема. Там има хора, които обясняват ежедневно, че за седмицата са починали 1000 души, а те можеха да са живи. Разбира се и в Туитър се говори, че това са някакви напомпани бройки с цел да ти пробутат ваксината. А на хората, които са загубили близък, вероятно не им е много до това да ходят да спорят по социалните мрежи. Не мисля, че в България останаха много хора, които не познават починали от този вирус. Дори аз имам приятел, който на 39 години, без никакви странични заболявания, почина от това нещо за една седмица. Това беше човек, който ние дори не бяхме виждали да подсмърча зимата.
Коя е водещата тема за политическите тролове?
Те нямат много работа в момента. Целият ресурс е впрегнат в момента по темата за ваксинацията.
Изсипва се огромен ресурс срещу ваксинацията. Каква е целта?
Експериментът, който се провежда, е да се провери колко човека могат да повярват в някаква тотална измислица. Например, че някой иска да ни чипира.
Каква е целта?
Целта винаги е една и съща – разделяй и владей. Ако погледнете картата на процента ваксинирани в ЕС, ще видите, че бившият соцблок изостава сериозно. Ние с румънците сме лидери, но и останалите не са много далеч от нас. Това може би е проверка колко от дресировките на тоталитарния режим все още са в действие. Преди 1990 г. имахме нужда от външен враг – лошия прогнил Запад, лошия Капитализъм, които бяха виновни за нещастията на малкия човек... Сега е същото, но виновници са лошите Биг Фарма, лошият Бил Гейтс, които искат да завладеят света, но ние тук сме им единствената здравомислеща опозиция, не сме овце и сме сред 70% неваксинирани в държавата.
До какво води този процес?
Ако този процес не бъде озаптен някога, това може да доведе до ескалиране на напрежението. Може да започне прокарване на референдуми "за" и "против" оставането в ЕС и НАТО. Ние вече веднъж видяхме, че това работи във Великобритания. Стигна се до Брекзит. Сега предстои да видим докъде още може да стигне. Някой няма изгода да има обединена Европа.
Има ли руска следа в тази кампания?
Руска следа има абсолютно навсякъде. Наскоро имаше проучване как се държат различните редакции на Russia today – тези, които пишат на английски и тези, които пишат на руски. Много ясно беше показано как рускоезичната част от медията твърдо е за ваксинацията, за маските, за ограничителните мерки. На английски информацията е тотално на обратно. (https://www.rferl.org/a/opposing-rt-narratives-covid/31530613.html)
А в България как се случват тези неща?
Избери си всяко едно от изданията, които използват като източници ТАСС, Russia today и т.н. В социалните мрежи е както обикновено, има си акаунти, които само това пускат. Ако се направи едно глобално търсене, ще се види, че за всеки пазар историите са едни и същи. Няма нужда да се измислят нови неща, защото веднъж като се пусне нещо, ако има почва да расте, то ще расте.
Има ли нещо, което прави България различна от останалите?
Винаги ми се е искало да сме уникални с нещо, но не сме. Единственото, което ни различава е, че тук пропагандата с фалшиви новини е особено успешна. По това сме лидери в целия регион.
Говорихме за комунизма, а църквата има ли роля тук?
Българите обичат да говорят колко са религиозни, но всъщност много малко наистина са. Забелязали сме, че в Западна Европа, когато папата каже: "Ваксинирайте!" и хората се ваксинират. В Русия църквата призовава към ваксинация, но тук и в Румъния църквата мълчи.
Константин Егерт: Западът ще остави Русия да се свари в собствен съветски сос
Кремъл ще ликвидира организацията на Алексей Навални възможно най-скоро и по този начин ще осигури "стабилност". В последното обаче той няма да успее - по исторически причини, коментира журналистът Константин Егерт под заглавие "Колбаси без дисиденти".
Путин възнамерява да унищожи мрежата на Фондацията за борба с корупцията и централата на Навални възможно най-скоро. Представителите на единствената истинска опозиция в Русия ще бъдат признати за "екстремисти". Настоящият режим е толкова фокусиран върху собственото си оцеляване, че се опитва да се предпази от всякакви инциденти. Можем да спрем да обсъждаме доколко Кремъл е бил ощетен от "умното гласуване" по метода на Навални. Изглежда зад червените стени си мислят какво би могло да навреди.
Путин иска да се яви на срещата на върха с Байдън през юни с напълно разчистено вътрешнополитическо поле. За него е важно да покаже: никаква промяна на режима няма да постигнете, скъпи приятели от Вашингтон. Ще трябва да преговаряме с мен. В края на краищата имате нужда от мен: за преговори по нов договор за СТАРТ, обсъждане на иранската ядрена програма, сирийския въпрос, бъдещето на Афганистан, изменението на климата (ама, как без него!).
Между другото, на същата среща с американския президент Путин може да направи щедър жест - да предложи да размени Навални с Виктор Бут: вземете си, един вид, вашия агент!
Но основните последици от атаката срещу ФБК ще се проявят в Русия. Излишно е да се спекулира по каква конкретна причина Кремъл се стреми да завари почти всички клапани за изпускане на парата, оставяйки само възможността да се напусне страната. Може би защото се страхуват, че ще има спад в популярността на Путин. Може би защото в управляващите кръгове има брожение. Или може би поради любимата причина на Кремъл - "защото мога да го направя".
Основната причина за почти неизбежната ликвидация на ФБК, струва ми се, е следната: тя е единствената опозиционна сила, която е наистина популярна сред младите хора и тези с активен начин на живот. Всички тези закони, забраняващи провеждането на образователни дейности, които не са одобрени отгоре, пристигането на полицаи при известната историчка Тамара Ейделман и уволняването на неугодни учители във Висшето училище по икономика са явления от един и същи порядък. Всички те са насочени към формиране на "правилен" възглед за живота на хората, които в момента са между 20- и 30-годишни.
Властите са загрижени за бъдещето, но искат да му повлияят с помощта на съветски методи - единствените, с които са разполагат и които разбират съветските хора, ръководещи Русия. Подобно на предложението на Путин за съживяване на съветското общество "Знание" чрез създаване на общоруски корпус от лоялни преподаватели, одобрен от властите.
Разбира се, някой ще "точи" от този бюджет. Но в политически смисъл това е напълно безполезно начинание. То може да бъде предложено само от някой, който не знае нищо за социалните мрежи, YouTube, електронните книги и подкастите. Путин, от друга страна, трябва да помни как навремето хората бяха принуждаване да слушат всички тези "лекции за международното положение". Тогава не се получи, не спаси СССР от така запомнящата се "геополитическа катастрофа". Защо си милят, че ще свърши работа днес?
Ще предположа, че хората, дошли в Комитета за държавна сигурност по времето на Андропов като лейтенанти, сега творчески преработват "наследството" на Юрий Владимирович. За разлика от това, те вярват, че авторитаризмът в съвременна Русия ще се задържи дълго и без прекъсване при две условия - пълни рафтове в магазините и отворени граници. Те се опитват не толкова да тикнат дисидентите в затвора, колкото да ги изтласкат в изгнание чрез сплашване.
Към това се добавят най-добрите практики на "партньорите". Кремъл възприема идеята за безкрайно разширяваща се мрежа от камери с разпознаване на лица от китайския режим. Александър Лукашенко проявява безпощадност и инат в прилагането на репресивни мерки, без да се оглежда за Запада.
Всички "буйни глави" ще си отидат, смята руският елит, а младите хора ще пораснат, ще имат семейства, работа, ипотеки и ще се впишат в системата. Може би по-късно ще им дадем някаква нова политическа играчка - уж демократична партия, която ще се бори срещу "определени недостатъци" под ръководството на същите пълномощници на Администрацията на президента като Жириновски или Зюганов.
Както се пее в съветска песен, непозната за поколението на Навални, "ако някой тук-там понякога не иска да живее честно", демократичната партия "За всичко най-хубаво" ще води безкомпромисна борба с този "някой", назначен от Кремъл . Номерът не мина с Ксения Собчак, казвате? Няма значение, ще наемем нови PR специалисти. И ако не ви харесва - редовно ремонтираме магистралата, водеща към летище Шереметиево.
Кремъл има малък шанс да играе известно време тази игра. При две условия: ако може да осигури поне известен ръст на доходите и да спре външнополитическите авантюри. Колективният Запад ще бъде готов да се примири с Русия, оставена да се задушава в собствения си сос и несъздаваща проблеми навън.
Това обаче няма да продължи дълго. Руският "елит" смята, че изпраща в миналото ФБК. Но всъщност участва в неизбежното сбогуване със Съветския съюз.
------------------------
Препечатано от в. "Дневник"
Огнян Минчев: Защо ДПС отново се нареди сред „силите на промяната“?
АПРИЛ 15, 2021 · 11:43 AM
ДПС направи поредния голям ихтибар на българската демокрация. Ще подкрепи „трите нови политически сили в 45 НС“ за да направи промяна, която да спре „омразата, разделението, противопоставянето, арогантността и агресията“. Мен тази оферта не ме изненадва. Изненадва ме безразличието, с което беше посрещната от новите депутати и от обществеността извън 45 НС. Сякаш се приема за естествено, че Сараят, който от поне десетилетие е в основата на българската олигархична пирамида, интегрираща мафиотска икономика с олигархична политика може и трябва арогантно и лицемерно да неглижира тази своя роля и да се нареди – ни лик ял, ни лук мирисал – до „силите на обновлението“. Наистина, в повече ми идва тази арогантност. Единствен Христо Иванов (лидер на ДБ) посочи от парламентарната трибуна истинското място и на ДПС и на Сарая зад ДПС в ролята на „вечни консуматори на властта“.
Никой не бива да се заблуждава. През 2014 г. ДПС слезе от публичната сцена на властта защото Сараят бе затворил кръга на лъжата, предателството и грабежа като партньор на всички управления от 2001 г. нататък. Никой не искаше да бъде публичен партньор на ДПС и Доган – защото партньорството с тях означаваше и означава сигурно унижение и провал. Бойко Борисов добре знаеше това и отказа публична коалиция с ДПС още през 2009 г. Но за да остане на власт разбра, че трябва да плаща данък на основния разпоредител с властта от името на българската олигархия – Сарая. Задкулисното бизнес партньорство със Сарая и неговите финансово-корпоративни метастази задържаха ГЕРБ на власт и сваляха ГЕРБ от власт. (Помните ли едни стари протести от февруари 2013 г.?) Днес Кочиашът на олигархичната политическа колесница иска да смени уморените коне и се облизва за свежа политическа плът – търси ортаклък с „новите политически сили“, да ги сложи на коляно, да ги погали…
Най-отблъскващо е, че в тези свои последователни действия Сараят си осигури статут на страхопочитание и мълчание – омерта от страна на политици, общественици и дори граждански активисти. Избраниците на върха на ДПС поддържат публично поведение на олимпийско високомерие и презрение към колегите си от другите партии, разполагат със статут на безнаказаност от възможни санкции на българското обществено мнение и българските гласоподаватели. ДПС все още разполага с безропотната подкрепа на над 300 000 български турци и мюсюлмани, които биват редовно захранвани с митовете за един възможен нов „възродителен процес“, ако те не гласуват за ДПС. За българските турци и мюсюлмани 10 ноември още не е дошъл. За тях член първи все още е в сила. Просто защото българската посткомунистическа олигархия избра етнокорпоративната пирамида на Сарая и неговото политическо лице – ДПС – за свой политически посредник между държавата и подземието на олигархичната обществена власт.
Този избор е направен именно защото ДПС е в състояние да служи на олигархията без да е зависима от представителство, от демократични институции, от капризите на електоралната политика. Тези хора се държат като свръхчовеци, които не дължат на останалите нищо – нито почтеност, нито етика на отношенията, нито респект към човешкото достойнство на партньори и съперници. Именно това отношение към обществото, към всички останали накара Иван Костов преди четвърт век да нарече Ахмед Доган „проклятието на България“. Тогава не го разбраха – интерпретираха тези думи като израз на гняв в отношенията на едно междуличностно политическо съперничество. Не всички разбират тези думи и днес. Днес, когато аморалността и арогантността на Сарайската политика има зад гърба си не само „Мултигруп“ и подкрепата на младата посткомунистическа мафия, а практически цялата държавнополитическа и стопанско-олигархична пирамида на България.
За тази роля на Сарая и ДПС днес мълчат почти всички. Някои – защото са продукт на Сарая с етикет „нови политически сили“. Други – защото се страхуват от Сарая, защото са яли бой от Сарая. Трети – защото се надяват да използват подкрепата на Сарая в изострените си амбиции и битки с политически съперници. Дами и господа – не мълчете за Сарая! Неговата уродлива задкулисна власт лишава от свобода всички ни – както българи, така и турци, както мюсюлмани, така и всички други. От 20 години наблюдаваме безпомощно как посткомунистическата олигархия изсмуква безжалостно и без това слабите защитни сили на демокрацията в България, превръщайки я във фасада. Как налага огромен корупционен данък върху българското общество, устойчиво привързвайки го към дъното на Европа и цивилизования свят. Сараят е инструменталната схема, чрез която това изсмукване се случва в реалния живот. Бойко, Слави, Мая и С-ие са взаимозаменяеми бушони на изхода на тази смучеща инсталация. Ударете по инсталацията – така ще разголите олигархичната инфраструктура зад нея. Тогава вече ще видите наяве и кой е истинския ви противник. Дотогава – само ще гледате дефилирането на политическите манекени на сцената.
------------------------
Препечатано от блога на Огнян Минчев
Димитър Бочев: ЕДНО НА ТЕБ – ЕДНО НА МЕН
24.04.2021 8:09
Гледам новините и някак ласкаво започвам да псувам на сръбски, защото българският вече не обхваща обема на ситуацията.
Теди Москов по БНТ малко след изборите
Не обхвана, не обхвана изборната ситуация нелошият български на Теди Москов – и моята ситуация не обхвана. Ето защо имам проблем – и той е тежък. И с помощта на Теди не зная как да преведа на моите германски приятели и сънародници, които се интересуват от изборните победи и поражения на родна земя, наименования като „Няма такава държава”, „Има такъв народ” и „Изправи се – мутри вън!”. Опитах и така, и иначе, но не става и не става – богатият немски език се оказа беден, недостатъчен за нашето балканско скудоумие. А става дума не за зевзещини на зевзеци и не за маргинални самодейни групировки в периферията на общественото пространство – за солидни политически партии, които днес чертаят, а утре и ще градят и съграждат националната ни съдба става дума. А след като наименованията им са непреводими, значи е непреводима и цялата ни държавност, и цялата ни националност дори е непреводима на езика на Европа. Тази несъвместимост между родното и международното, между България и Стария континент мира не ми дава. Когато преди трийсетина години се разграждаха основите, аз наивно повярвах, че с гибелта на комунистическото мракобесие ще се сложи край и на полувековната ни национална самоизолираност, че, напускайки Съветската империя, най-после и ние, българите, ще тръгнем към нови хоризонти, ще се приобщим към широкия и пъстър свят. Но не би. И неволно, по неволя си припомних прогнозата, която Георги Марков направи малко преди смъртоносният атентат да го застигне на моста „Ватерлоо” над Темза: „Митко, че ще се освободим един предстоящ ден от комунизма, за мен няма и капка съмнение. Как обаче ще се избавим от балканизма, акълът ми не стига”.
Е, тогава не му повярвах съвсем, но вече не стига и моят акъл. Макар и несравнимо по-милитаризиран и циниДимитър Бочев
24.04.2021 8:09
0
3578
ЕДНО НА ТЕБ – ЕДНО НА МЕНазваше на слушатели и зрители: „Абе, няма защо да се правим на такива, каквито не сме – хайде да бъдем откровени един към друг. Аз съм прост – и вие сте прости; аз съм народът – и вие сте народът; аз съм Тодор Живков – и вие сте тодорживковци. Избирайки мен, вие фактически себе си избирате – по-народен и общонароден, по-себеподобен лидер от мен под слънцето няма да намерите!” Посланието от трибуната бе чуто в подножието ѝ – и в условията на комунизма тази проста болшевишка схема проработи с безотказността, с която проработи тя само преди броени дни пред очите ни и благодарение на която един пионер в политиката е на път с главоломна скорост да се превърне от долнопробен шоумен в държавник. Сиреч в държава, в теб и в мен да се превърне. Защото от екрана и от подиума Слави Трифонов заяви на аудиторията с унаследената от вековете фамилиарност на Тодор Живков: „Аз съм не само олицетворението – аз съм и въплъщението на вашия копнеж по силиконови съблазни, по луксозни джипове и по булевардни изпълнения. И вие като мен мечтаете за едно ферари с цвят червен, а в него – гадже с бронзов тен. За разлика от вас обаче, аз вече съм постигнал тези блага и облаги. Ако гласувате за мен, ще науча и вас как да ги постигнете – по-добър учител в тези салтанати от мен няма да намерите!”. А слушателите и зрителите гледат с благоговение и с благоговение хукват към урните да го избират – самите себе си да избират хукват. Без при което и през ум да им минава въпроса дали е подобаващо, дали е морално допустимо в една християнска цивилизация да молиш Всевишния за едно ферари с цвят червен.
И в двата случая (Тодорживковия и Славитрифоновия) хрущялната тъкан, която свързва народ и лидер, субстанцията на тяхното единство е махленското фамилиарничене, простотията, пошлостта и кича. Не, не че народните маси в Западна Европа и Северна Америка преливат от възвишеност и благородство – като всеки колектив, и те са носители на посредствеността и на дребнобуржоазната ограниченост. Но докато политическите лидери в най-цивилизованите държави се стремят да поотлепят кое-що гласоподавателите си от дъното, родните ни лидери предпочетоха обратния път – да слязат до тяхното булевардно ниво, да се приравнят с тях, да споят и увековечат единството между избиратели и избираеми чрез всеобщата сивота и безличието на консумативната стихия – „едно ферари с цвят червен – едно за теб, едно за мен!”. Така дъното става всеобщо и път нагоре вече няма.
За опростачване на масите ли става дума? Не само. Защото опростачването в нашия случай е двупосочно и взаимно – то протича както от шоусцената към публиката, така и в обратната посока. Тази взаимност припомня до болка препоръчваното през петилетките тоталитарно мракобесие от конгресните трибуни единство между партия и народ. Това единство и днес е налице, то и днес владее обществото, но вече не, както беше допреди трийсетина години, с физическата сила на Народната милиция, а със силата на простотията и пикантерията, със силата на публично изплезените езици, на татуировките по мускулестите плещи, на халките по ушите, на силикона в гърдите, на цялата онази долнопробна хералдика, която спектакъл след спектакъл реабилитира безкултурието, простащината и примитивизма, популяризира като никога досега пошлостта, махленщината и вулгаризма. Превръщайки ги от квартална чалготека в национална политика и държавност, в общонароден ресурс, в наше повсеместно политическо бъдеще – едно на теб, едно на мен…
Единственото благо в случая е обстоятелството, че вотът разби на пух и прах легендата, че, видите ли, родните ни мозъци изтичали на Запад. Изтичане действително има, но не на мозъци, а на безмозъчност. Хубаво е, че вече го знаем, но тази така скъпо платена антиутопия е слаба утеха.
Димитър Бочев
Димитър Бочев е роден през 1944 г. Следва философия в СУ „Климент Охридски”. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие, два пъти е изключван от университета. През 1972 г. напуска нелегално страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти”. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г. Автор на книгите: „Междинно кацане”, „Генезис ІІ”, „Синеокият слепец”, „Хомо емигрантикус”, „Несъгласни думи” („Хермес”, 2016) и др.
Иван Костов: ГЕРБ е в изолация, защото политиката не е угаждане на интереси
16:44 | 20 април 2021
"ГЕРБ е с най-голяма подкрепа от избирателите и този
мандатът заслужено ѝ се дава, но ГЕРБ е в политическа изолация. Вече 2-3 седмици те
не си задават въпроса защо са стигнали до тази изолация. Но ако не намерят отговора,
рискуват да останат изолирани и в бъдеще. Не се вижда възможност да спечелят
самостоятелно мнозинство в парламента и да се върнат в управлението на бял кон или на
бяла джипка", коментира бившият премиер (1997-2001) Иван Костов във вторник пред
БНР.
По думите му партията на Бойко Борисов е изпаднала в това положение, защото "политиката не е
даване, не е угаждане на групови и лични интереси, например милиони на Доган за студен резерв
или обществени поръчки на приближени".
"Политиката не е в отстъпки при протести и удовлетворяване при лобистки натиск, не е
задоволяване на емоциите и възбудите на една или друга общност. Политиката не е следване
на течението. Това го прави мъртвата риба и боклукът. Политиката нещо съвсем друго. Тя е
преследване на общото благо, дори когато обществото не го разпознава и не го разбира.
Истинската политика е убеждаване и вдъхновяване на хората да дадат повече от себе си",
добави той.
Костов посочи, че няма как да знае колко стабилно би било правителство на "Има такъв народ",
защото задачата не е еднозначна: "Трябва да гадая на боб. Не знам в каква посока ще тръгнат.
Вижте, от друга страната, ако няма няколко месеца – кой ще направи актуализация на бюджета,
кой ще промени избирателния закон, кой ще свърши най-належащите неща за управлението на
здравната криза?".
Според него политикът трябва да служи на обществото, а не да гледа на него колко му е трудно. "Той
трябва да се опита да даде решение, а ние сме наистина в една тройна криза. Кой ще ни изведе
от нея? Не може да ни изведе едно служебно правителство, особено без актуализиран
бюджет", смята Костов.
По думите му здравната криза в страната не е овладяна и още не е затихнала.
"Искам да кажа нещо насърчително за този, който ще поеме съдбата на страната ни в свои ръце.
Той ще има доверие да приложи противоепидемични мерки, които лишеното от доверие
управление на ГЕРБ и "Патриотите" нямаше как да приложи. Той може да бъде по-силен в
овладяването на кризата, защото разполага с много по-мощен ресурс от доверие. Същото се
отнася и за икономиката. Това правителство ще има своите 100 дни, в които може да направи
решителни неща, включително да овладее кризата и да убеди хората да се ваксинират", смята
Иван Костов.
Той определи като проблем, че плановете на Слави Трифонов и "Има такъв народ" продължават да са тайна за обществото.
ПЪРВО ЧОВЕЩИНА, ПОСЛЕ БЪЛГАРЩИНА
Калоферският кмет се оказа удобен като яке с две лица. Хем опазва традициите, хем спазва пандемичните мерки. Угоден и към калоферци-юнаци, и към по-висшата власт.
В деня преди Богоявление управникът на Калофер заяви, че заради Ковида отменя джапането с байраци в река Тунджа. А в същото време със средства на общината прегради реката, за да се образува вир, в който юнаци с байраци да нагазят за „мъжкото хоро” – ритуал, с който градът се гордее, и даже иска да го впише като нематериално културно наследство в календара на ЮНЕСКО.
Местните патриоти с потури и калпаци, които първо подгряват с юзчета ракия и кани вино, а после шляпат из ледена Тунджа, твърдят, че това било стародавна местна традиция. Колко да е стародавна? Според най-тежкия патриот на държавен пост, Красимир Каракачанов, мъжкото хоро е преживяло турското робство, ще преживее и пандемията.
Няма писмен документ, че в годините на робството калоферци са веели байраци и са се зъбели на тирана, газейки до кръста в Тунджа, за да вадят кръста. Чели сме Ботев – този калоферец никъде не споменава за такъв ритуал. Виж, за патриотизма е писал – даже има цяло стихотворение „Патриот”. Дето за „наука и свобода душа дава…” Чели ли са го днешните патриоти? Може да са го чели, но с разбирането, че не се отнася до тях.
И друг цитат има от Христо Ботев, който българите-юнаци трябва да прочетат, преди да се хванат на „мъжкото” си хоро. В писмо до Иван Драсов Ботев пише: „преди сичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти”… Ако калоферци бяха човеци, във времето на пандемия щяха да се откажат от хорото.
Къде остава човещината, ако заради „българщината” се тръшнат новозаразени хороводци? И легнат болни, не дай Боже, и интубирани? Защото се нагледахме на нашенски бабаити, които твърдяха,че коронавирус няма, а когато се заразиха, търсеха връзки, за да ги приемат в болница.
А колкото до калоферската традиция: хайде да се сетим имаше ли го това хоро във времената на социализъм и атеизъм? Че кой партиен комитет – градски, областен или централен, ще разреши попът да хвърля кръста в реката и младежи-комсомолци да го вадят? В ония времена нямаше Рождество Христово и Великден, та какво остава за Богоявление…
И патриотизмът у нас беше друг вид – социалистически.
Наш читател донесе в редакцията прелюбопитен документ – пощенски плик от 80-те, годините на социализма.
Писмото е от Лвов, СССР – Лвовската тютюнева фабрика си кореспондира с нашия „Техноекспорт” в София. Но на плика името на държавата ни е „Болгарская ССР”.
Значи ние само сме си мислили, че макар и народна република, сме самостоятелна държава – България.
А „братушките” са ни брояли за „Болгарская ССР” – една от съюзните републики на „Союз нерушимий”…
Къде бяха тогава българите-юнаци и патриоти да възразят? Къде беше тогава „българщината” знаме да развее и национално „мъжко” хоро да поведе? Спотайваше се „българщината” при „интернационализма” и при партийните пленуми за 16-та съветска република…
Щом „мъжкото” хоро не се състоя 45-години – социалистически, можеше да се отмени и в една пандемична…
Нямаше да е за народа загуба велика.
Михал Мишковед
___________________
Текстът е препечатан от в."Стършел"
Васко Кръпката: Оцелял съм при Цола Драгойчева, ще преживея и Слави Трифонов, днес избираме свободния свят, или СССР
Хората около шоумена свършиха черната работа на ченгетата и на злите сили – да влязат в политиката и да умрат завинаги
Васко Кръпката, чалга, Слави Трифонов, Цола Драгойчева, СССР, ченгета, ДС, емигрантите отмъщават, блус, рокендрол, избори, парламент
09APR2021
С гласуване българи в чужбина отмъщават на държавата си, за да оправдаят живота на заем, който са избрали
България крета лека-полека в добра посока, която не трябва да изпускаме, казва пред Faktor.bg известният рокаджия
Интервю на Васко Василев
- Васко, защо чалгата проби в парламента, изненада ли те второто място на „Има такъв народ“?
- Моята прогноза от край време се сбъдна. Както винаги, съм позитивен и се радвам, че няма да гледам неприятни физиономии. Но следващите, които идват, са още по-неприятни, с малки изключения. Чалгата отдавна е влязла в политиката – още когато дойде „Тенор“ Сакскобургготски и Бойко Борисов покани някаква сръбска кифла в Министерския съвет. Аз се радвах на едни хубави времена, когато президент беше Петър Стоянов, посрещна „Лед Цепелин“ на аерогарата и свиреше „Бийтълс“ с китарата. Днес сме свидетели на успеха и на кулминацията на гуруто в чалгата, която я направи институция. Сега е негов ред да управлява политически, защото духовно свърши каквото можа. Той е победител в отричането на ценности и в чалгаризирането на поколения, като започнем от „питат ли ме де е зората, шат на патката главата“ и се стигне до „Няма такава държава“. Тези хора около Слави Трифонов свършиха черната работа на ченгетата и на злите сили в нашия живот. Сега е време да отидат в политиката, където ще умрат завинаги, защото на гласоподавателите им не им дреме изобщо от предизборни програми и как ще управляват. Те искат да отмъщават, че животът им е съсипан, че имат лични проблеми и не могат да си намерят място в живота. Те разчитат на поредния гуру, който ще бъде забравен, както се случи с Жорж Ганчев, „Тенор“ Сакскобургготски и Николай Бареков. Чалгата умря – сбогом, чалга! Нека Слави Трифонов да отива в политиката и да си троши главата. Аз съм безкрайно щастлив, че съм от опозицията на рокендрола.
- Защо обаче толкова много хора конкретно решиха да протестират чрез партията на Слави Трифонов, имаше още куп формации, чрез които можеха да потърсят различен вот и да изкажат недоволството си от досегашния кабинет?
- Слави е глезеното дете на медиите. Когато потръгнаха нещата в началото на демокрацията в хубава посока, ченгетата пуснаха бухалките в гаражите и малките магазинчета. Слави Трифонов беше „бухалката на музиката“. Беше пуснат в най-гледаното време в телевизията. Той е кукла на конци, щедро спонсорирана от една газова компания. Един от най-четените вестници, наложен също чрез бухалки от шеф, който е ченге, му даваше цяла страница. Слави Трифонов беше награждаван с „Мъж на годината“, изобщо, този човек беше подготвян с години. Всички тези зли сили бяха пуснати, за да спират нормалното ни развитие към проевропейска страна. Тяхната задача беше да ни се подиграват. Аз познавам много хора в чужбина, които мразят България, защото тук „нищо не става“ и са гласували за Слави Трифонов. В същото време, в другите страни не тече злато по улиците, те не могат да намерят себе си и трябва да се бачка яко. Те са абсолютни неудачници, които обвиняват държавата си. Разбира се, че тя е допуснала много грешки и винаги ще съм критичен, но никога няма да кажа, че страната ми е виновна за всичките ми проблеми. Самият Трифонов привлича подобни избиратели със своите послания толкова години и пълни стадиони с почитатели на „музиката“ си. Докато бухалките вилнееха в магазините, този човек се вихреше в праймтайма, за сметка на прекрасното и весело шоу на Тодор Колев, светла му памет. Неговото предаване беше махнато, за да гледаме Слави Трифонов. „Прекрасно“, ченгетата си свършиха работата за шестица. Браво, да ходят в парламента, там им е мястото.
- Какъв е профилът на българите в чужбина, които категорично избраха Трифонов с голяма преднина?
- Историята е жалка. Целият свят е пощръклял и се крепи на едно работещо малцинство с креативни идеи. Този проблем не е само в България. Аз съм оцелял при Цола Драгойчева, че няма да преживея Слави Трифонов… Една част от българите не искат да чуят нищо хубаво за България и са настроени зле. Това поставя под съмнение тяхната авантюра да се махнат. Те не обичат, ако нещо хубаво се случва в страната ни, а в същото време в Испания е по-трудно, например. Освен това, те са си ипотекирали живота, всичко. Техният живот е на заем. Днес са за Слави, но утре ще гласуват за следващия „месия“ и винаги ще ги има. Важно е да се държим за рокендрола, за да сме вечно млади и будни.
- На много места по света виждаме как държавите си избират за лидери комици. Това ли е тенденцията, с която трябва да свикваме?
- Слави Трифонов не може да ме дразни. Смятам, че той е по-опасен от телевизията със своите послания, отколкото в парламента. Не смятам, че като политик ще е по-застрашаващ, отколкото това, което свърши през последните 20 години в медиите. Освен това, като политик той няма да изкара толкова дълго, колкото като телевизионен „ментор“. Всички в неговата клика са злодеи, служебни музиканти, които изпълняват заповеди. Този свят е коренно различен от моя. Това може да е политическа победа, но не и духовна. Аз съм преживял много неща. Мъчно ми е, че България крета лека-полека в добра посока, която не трябва да изпускаме, защото имаме два избора – свободния свят, или Съветския съюз. Моето политическо предвиждане е, че на есен ще има яки протести. Най-големите проблеми за мен са пандемията, фалиралите бизнеси и спрялата култура. Моля се това нещо да отмине. Знам, че хората ще олевеят и ще има още по-голямо очакване към политиците заради това, че нямат работа и обедняват. Народните представители и следващите на власт трябва да внимават в картинката.
-----------------------------
Препечатано от Faktor.bg
Иван Костов: В политиката у нас отиват като на пикник
Тревогата, а и предупреждението към българските власти изказа бившият премиер Иван Костов в интервю за БНТ. Макар и да отчита положителните новини от последните две седмици с намаляването на броя на тежките клинични случаи в пандемията, Иван Костов открои това, че натискът върху здравната система остава все още много висок. Смъртността у нас остава все още изключително висока. Коефициентът на общата смъртност в края на годината ще бъде между 1.74 - 1.78, което е изключително високо ниво за страна, която не води война.
Два са основните показатели, които трябва да се следят в тази криза, по думите на Костов - именно коефициентът на общата смъртност и темпът на спад на БВП. Има и други фактори, които трябва да се отчитат - смъртността на 1 млн. души население, както и дългосрочните щети върху здравния статус на населението.
Иван Костов подчерта: Според общите показатели България е сред страните в Европа, които се справя най-лошо и с епидемията, и с икономическата криза.
Иван Костов: Призовавам скептичните да преосмислят пораженията от COVID-19 и да се ваксинират
Експремиерът Иван Костов анализира данните за смъртността...
Здравната криза допълнително се усложнява от факта на ниското доверие в институциите. Политическото недоверие във властта е пренесено на по-ниските нива - в здравеопазването и образованието, включително. Иван Костов е разтревожен от отказа на учители да образоват и на лекари на лекуват. Както и от отказа в двете професионални групи да се ваксинират. Това, по думите му, е израз на дълбока морална криза в обществото. "Това е общество, което е тръгнало по улея на най-малкото съпротивление и именно това е драматичното."
Връщането на доверието в институциите не може да се случи през говоренето на публичните личности само, както това се случва в момента. Това доверие се възстановява с демократични процедури, т.е. с избори, а у нас кризата с доверието допълнително се утежни и от факта, че властта се намира в края на своя мандат, посочи Иван Костов.
Костов: Трагедията на политиката у нас е в това, че тя се превърна в изгорено място, в изгорена земя.
"В политиката отиват хора като на пикник, да се нахранят. Не отива талантът, цветът на нацията, в политиката не влизат знаещи и можещи", заяви Иван Костов и подчерта, че политиката е огромен труд, огромно усилие, много четене. "В тази изгорена земя никой не иска да влезе."
Политическа криза и след изборите, прогнозира Иван Костов
Нямал доверие на президента Румен Радев, критичен е и към цялото правителство
Иван Костов коментира и икономическата криза, като посочи, че тя е изключително сложна за реакция и прогнозата за нея е дори по-сложна отколкото тази за изхода от здравната. Той се отнася със скептицизъм към прогнозите за бързо излизане и възстановяване на икономиките.
Пандемията е дала тласък на четвъртата технологична революция в световен мащаб, но Иван Костов не вижда у нас финансовата подкрепа, и от страна на Българската държава и от страна на европейските фондове, да е насочена към такива области и отрасли на бъдещето. Произвежда се някакви мимолетна заетост в отрасли, които нямат бъдеще, посочи Костов и предупреди, че животът, в който ще живеят нашите деца и внуци, трябва да бъде подреден от нас, тъй като тях ги очакват много по-големи трудности и изпитания.
----------------------
Препечатано от news.bg